ТОП 5 на колите, които много ми се иска да притежавам

Номер 1 – Ferrari Italia

Първо и основно – това е една изключително красива кола. Видях я „на живо“ съвсем скоро след премиерата й и буквално ми спря дъха. Не знам дали защото това се случи докато бях на почивка в Италия и комбинацията между толкова много красота ме заслепи, но това е истинско произведение на изкуството.

Скромните й характеристики са: 8 цилиндров двигател и 562 к.с., които се овладяват от 7 скоростна кутия :), които би трябвало да стигнат от 0-100 км./ час за 3 секунди, а при пълна мощност да достигнеш до 325 км./ час. И всичко това при разход от 13 л./ 100 км. Честно – не знам как го мерят тоя разход….

Към момента колата може да бъде закупена за 243,090 американски долара (разбира се, стартова цена). Жалко, че тази валута толкова поскъпна напоследък :).

Номер 2 – McLaren P1

Ако има някоя кола която да крещи – СЕКС! СЕКС СЕКС! – това е точно тази. Колкото повече я гледам, колкото повече я слушам (в продуктовите видеа) – толкова повече си мисля, че този див звяр не може да се опитоми.

Цената й е УМОПОМРАЧИТЕЛНИТЕ 1 150 000 долара и за разлика от останалите изброени коли в тази статия – НЕ СЕ ПРЕДЛАГА НА ЛИЗИНГ. Макар, че сега като се замисля – какво от това, че Italia-та се предлага, като месечната й вноска е равна на годишният ми доход! Пфууу…

За любителите на цифрите – 3,8 литров 8 цилиндров двигател, който впряга точно 727 кончета. От 0-100 – 2,7 секунди, максимална скорост 350 км./час.

Единствено ме притеснява, че е широка 2,144 mm… т.е. за малко няма да влезе в гаража :(. Нищо – ще търсим друга :).

Номер 3 – Nissan GT-R 2015

Трябва да призная, че по принцип не съм никак впечатлена от външния вид на тази колица, но много ми се иска да я карам, защото не си обяснявам как нещо толкова евтино може да има такива характеристики :). Та ето я в списъка :)))

Премиум цената й е 108 500 долара, а „скромните“ характеристики на зверчето: 6 цилиндров двигател, който според производителите трябва да гори 14/100 в града :) ХА-ХА.

От 0 до 100 км./час за 3,9 секудни и максимална скорост от 315 км. /час.

Не е лошо :)

Номер 4 – Corvette Stingray

Сега ще трябва да си признaя с голяма неохота, че по принцип много харесвам Corvette. Но тъй като много харесвах и Top Gear с Джереми Кларксън – започнах дори да изпитвам малко срам от това си харесване, защото знаете какво се случва в това предаване – Американците не могат да правят коли…. Последвано от американците не могат да правят коли, които завиват…

И така за дълго време аз сподавях моята любов към Корвета… Но днес оковите падат и си признавам публично!

Цифрите на кратко: Стартова цена 56 895 щатски долара. Харчи по книжка 12,2/100 км. 6,2 литров 8 цилиндров двигател, който ускорява от 0 до 100 за дългите, в сравнение с останалите ми фаворити, 4 секунди :). Топ скорост – 315 км./час

И на последния (но не по заслуги, а на случаен принцип) номер 5 – Audi R8

Повечето ми приятели знаят за удивителните чувства, които изпитах, когато ме „повозиха“ в едно Audi RS6 със скромните 750 кончета. И всичко, което можех да кажа час след това беше някакво междуметие от рода на УАУ!

Честно – тази кола ми откъсна главата! За това и не мога да си представя колко вълнуващо ще бъде в R8-цата :)

Стартова цена – 115 900 долара и най-накрая едно малко по-реално изчисление на горивото – 12,9 л./100 км. Само да отбележа, че собственикът на RS6-цата сподели, че ако успее при по-спортно (скоростно) каране да направи разход само 30 е направо щастлив :).

Двигателят е V10 5,2 литра, който изстрелва колата от 0 до 100 км./час за дългите 3,5 секунди. А топ скоростта му е 317 км./час, които се достигат 550 расови немски жребци. Да, биха могли да постигнат и по-добри резултати, но да не забравяме комфорта, които предоставят Audi. Този комфорт го няма в останалите ми предложения :)

Е, това е моят wish list. Знам, че има много екзотични и прекрасни, и по-бързи коли на пазара – но за тях може би си мечтаете вие. Аз ще си остана с тези скромни желания :)

За тръните по тротоарите

Започвам с уговорката, че съм наясно колко трудно е да си пешеходец в нашата родна страна – понякога тротоарите са разбити, на тях са паркирани автомобили, минирани са от кучета/котки дори хора, а на места дори липсват такива… Но въпреки това, благодарение на макар и некадърно градско планиране и не добре усвоени пари по евро проекти (и доста нелепо изпълнение) – се появиха и алеи, посветени на пешеходците. Аааалелуя!

Но явно поради тоталното неудобство на досегашните тротоари – пешеходците отказват да вървят по тях и за това предпочитат (по-уютно им е явно) да се щурат по пътното платно :).

Да, това ще е кратък очерк за най-досадните навици на пешеходците! Моля, без обиди – на всеки от нас се е случвало да „блее“ и дори да не разбере как животът му е висял на косъм :), дебел колкото е стойността на простото уравнение: уменията на шофьора + неговата съвест = корен квадратен от вероятността да не ни прегази х късмет на втора степен. Май не се получи много проста задача и решението и зависи от това до колко на оня горе му се занимава със спасяването на клетия ни живот.

И тъй като човешкият индивид винаги е мечтал да се намесва в божиите дела, така и някои пешеходци изобщо не мислят, че не работят за положителния отговор на по-горното уравнение.

За тръните по тротоарите
Вече направих уговорката, че на някои места е невъзможно ходенето по тротоарите. Обаче, това НЕ оправдава ходенето по пътното платно, когато тротоарът си е съвсем ОК. Много често наблюдавам това явление в квартала, в който живея. Има хора, които просто НЕ се качват на пешеходната алея все е едно е залята с катран, посипана с тръни и бодили, по нея лазят зарази и бацили, а също така е вероятно и да се дължи такса за преминаване.

Лично аз съм изпробвала ходенето по тротоар и мога да кажа от личен опит, че това са само слухове. Преминаването от шосето на тротоара не е навредило никому! Още повече се радвам на цели орди компании които се нареждат като зле построена войнишка бригада на улицата и разбират, че си се приближил едва след като се наложи да свирнеш с клаксона.

Ето тогава жуженето, суетенето и трескавото тичане по платното от едната страна на пътя до другата, хаотичното преместване на ордата вкупом от ляво на дясно и после пак в средата според мен трябва да бъде изследвана специално. Учени е редно да обяснят на простите шофьори защо АДЖЕБА отнема средно около 8 минути на хората да намерят прикритие между паркираните автомобили, да се скрият зад дърво, да приклекнат зад броня на спряла кола, но в никакъв случай да не се качат на тротоара. И още повече ще се радвам да разбера, защо след като зле конструираната рота тръгне отново – всички тези движения се повтарят при наближаването и неизменния клаксон на следващата кола.

Мистерия!

За пичовските пичове светофарите не вАжАт!

Защо да не притичам на бързо на червено, да се засиля, така, в последния момент и ако може даже да не се огледам, ами да изскоча на платното изневиделица. Това обикновено са много бързащи хора – те бързат да хванат автобуса, тролея, маршрутката… Понякога носят две, три торби със себе си, 10 литрова туба с минерална вода и водят поне едно дете за ръката. Така в бързането освен автобуса, хващат на къс пас и добрия пример на поколението, което създават, за да сме сигурни, че нашите деца зад волана ще бъдат също така стресирани от техните деца - пресичащи на бързо на червен светофар.

Гледащият в другата в посока

Тези са ми супер сладкиши. Изскачат на пешеходната пътека и дори не се обръщат да видят дали ще спреш!!! Това се казва МНОГО уверени в собствения си късмет хора. Винаги като изчаквам тези представители да пресекат си мисля дали си дават сметка, че може нещо да ме разсея (възможности много – дете в колата, звън на телефон, да кихна, нещо да ме заболи изведнъж…) или, че може да не мога да спра… да се стресна и да натисна спирачките много рязко и колата да продължи да се движи… Как е възможно да разчиташ повече на мен като шофьор, отколкото на собственото си чувство за самосъхранение?!

Още една мистерия!!!

Тези, на които с длъжен No matter What!
Да, у нас има ужасно много простаци и нетолерантни шофьори..., но и пресичащите са просто ОЛЕ, Мале! За тях няма пешеходна пътека, светофар, подлез… Случва ми се нон стоп някой на прибежки да минава Околовръстното шосе в София (а всички знаем, че там колите, които се движат с ограничение 80 км./ч са малцинство), да виждам как дядо с бастун преминава на Плиска Цариградско шосе, жена с кафета да притичва на България… Въобще, виртуалното пространство няма да ми стигне да опиша всички примери и ситуации, в които съм попадала. Но при всички тях има два обединяващи фактора:

1) Широка усмивка на лицето (вероятно следствие на адреналина от пресичането)

2) Погледът, с който те гледат в очите и ти казват – все едно ще минеш през мене.

За този поглед мога да говоря много, но няма смисъл. Всеки, който шофира повече от 10- километра на ден го е усещал, когато просто си принуден да изчакаш някой, решил да преминава на 6 метра от пешеходната пътека, да не влиза в подлеза и просто да тества късмета си на скоростните отсечки в града.

Като цяло обособявам живота на пешеходеца на два етапа – преди да стане шофьор и след това.

Повечето дразнещи навици принадлежат на пешеходците, които не сядат често зад волана. Когато минат от другата страна на бариерата, изведнъж си дават сметка, че не искат да разберат дали ангелът им пазител си е взел почивен ден.

Facebook пристрастяване

Вдъхнових се по тази малко преексплоатирана тема от поста на приятел, който тази сутрин мернах във фийда и сериозно ме разсмя :)

„При подреждане на масата – от коя страна на салфетката се слага телефона?“

И така сутрешно смеейки се, се замислих за това какво най-много ме тревожи и дразни у хората активно ползващи социалната мрежа (извън стандартните дразнещи качества у като липса на чувство за хумор).

I M A PARANOIC 

Не знам дали си давате сметка, но всъщност има хора, дори има такива и във вашата приятелска листа, които следят дали и колко често им лайквате статусите, снимките, и мъдрите послания. Дали шервате това, което пише, че трябва да се шерва. И по-лошото е, че след като открият, че преди три дни не сте харесали поредния албум със снимки от уикенда с децата – се вкарват в такива филми, че само въображението на Хичкок може да ги засенчи. Тези хора е много вероятно да ви “unfriend”-нат след като дни наред са размишлявали защо предавате искреното им и дълбоко приятелство като умишлено не харесвате никой от статусите им. Не му мислете много – параноята така или иначе ги гони – все щяха да изровят нещо, за което да се захванат, за да подклаждат налудничавия си ум с излишни за останалия свят конспирации.

KIDZAHOLIC

Знам колко е трудно човек да овладее прехласването по собственото си поколение. Но, за да запазя психическото здраве на все още нормалната част от населението трябва да призная една изконна истина: „Да се възпроизведеш всъщност не е чак толкова трудно, че да поражда океан вълни от гордост“. Да, трудното идва после с отглеждането и правенето на човек от това поколение, но моля ви, не ни правете свидетели на този процес. Честно, вашите деца представляват интерес за вас и за техните баби. Ние, останалите невинни просто попадаме в капана да следим във фийда си живота ви с детето от ставането до заспиването, без да пропускаме фазите със спането. А това е прекалено голяма жертва за нашето приятелство! Честно!

Ако мирише на манджа от нас е

Една доста по-известна блогърка от мен съвсем на скоро стигна до откровение, че гювечът, сниман с телефона под кухненската крушка, прилича на повръщано. Факт! Освен ако не са ти сготвили нещо, което 99% от приятелите ти не са яли – не си и помисляй да качваш снимки. Освен това помисли и за приятелите си – ама истински – изследване твърди, че ако приятелите ви хапват често и са с наднормено тегло – е 70% по-вероятно вие също да се сдобиете с такова. Помисли за това в предплажния сезон преди да качиш мекиците в мрежата. Точно те са виновни за обезитета в държавата!

Селфиета

Да, ти си самовлюбена и честно казано не знам как съм прекарвала часове с теб в гимназията или студентските години. Ама той алкохолът не е простил на никой. Впечатляващо е само постоянството, непоклатимото постоянство, с което качваш по 20-ина селфита на ден. Това, разбира се, е чиста проба видиотяване. И единствената причина да не съм те скрила от фийда са колажите, които правим с твоите селфита в офиса. Някои са умопомрачително сполучливи, но заради публичността на статията не мога да ги споделя, че след това ще трябва да нося червен конец, сигурно :).

Aйде от мен да мине ще ви черпя с една галерия от селфита дето истински си заслужават вниманието :) http://www.playboy.com/galleries/insane-male-russian-profile-pictures/slide-1

Да ви се намират едни 50 000 долара...

Много обичам Sony. Това е една необяснима любов, чиито корени вероятно са се разпрострели още в онова време, в което беше еднакво скъпо да си купиш видео и пиано. Но това, че популярната култура е взела връх над изкуството няма как да ни изненадва, особено тук. Все пак точно от същото време (времето на зараждащата се моя любов към Sony) датира песента на Тони Дачева - Тико Тико. Спомням си, че децата на съседите я слушаха непрекъснато. Многократно едно след друго. Децата на съседите бяха с няколко години по-малки от мен и аз им завиждах не много благородно, защото имаха телевизор Sony и видео. Песента с клипа се слушаше и превърташе на това видео... а у нас имашe телевизор Велико Търново с 8 програми и ... пиано.

Аз толкова много исках да имаме видео, обаче баща ми все повтаряше, че трябва да продадем пианото, за да купим видео. Честно, не виждах какъв е проблемът. Всички ненавиждахме пианото. Аз, защото майка ми всеки път като седнеше да ми показва тонове ми обясняваше колко фалшиво пея; сестра ми, защото учителката по руски я биеше през пръстите, когато обърка нещо... а още повече го мразеха съседите, защото нарушаваше радостта от слушането на Тони Дачева. Добре, че след няколко години сестра ми се отказа и пианото отиде в дома на моя съученичка, където сигурно е било също толкова ненавиждано.

Но първите цветни телевизори Sony са нещо изключително сантиментално за нe едно, а две поколения българи. За повечето от нас - това е първата капиталистическа стока, представител на модерните технологии. И между другото имам познати, чиито родители все още ползват тези телевизори по вилите си. И те работят. Да, носталгията по качествената техника и това да си купиш нещо "марково" е голяма. Но още по-голяма е любовта към това, което Sony представи преди няколко дни.
Или..
4K проектор с ултра къс фокус (4K Ultra Short Throw proector)

Какво казват официално от компанията за този невероятно красив продукт:

Със своя 4K проектор с ултра къс фокус, Sony съчетава висока технологична производителност с елегантен дизайн във формат, който е едновременно лесен за ползване и въздействащ като изживяване. Поставен на пода до стена, проекторът може да излъчи 147-инчово изображение с 4K Ultra HD резолюция (четири пъти по-голяма детайлност от Full HD), което прави възможно гледането на филми и спортни събития в голям мащаб. Проекторът превръща неизползваното място в прожекционно платно с размера на стената и преобразява жилищното пространство в една „жива“, динамична среда.

Празните стени стават "прозорци за забавление" с висока резолюция – подобни на киноекрани, когато гледате филм; на стени в галерия, когато се наслаждавате на любимото си изкуство; или дори на виртуални прозорци към далечни места – предлагайки уникално завладяващи и визуално впечатляващи изживявания и забавления. Проекторът използва източник на лазерна светлина, за да създаде изображение с невероятна яркост и точност на цветовете. Източникът на лазерна светлина достига пикова яркост по-бързо в сравнение с конвенционалните прожекторни лампи и има до десет пъти по-дълъг живот. 4K проекторът с ултра къс фокус е със стилен дизайн, подобен на мебел и хармониращ със съвременната жилищна среда. Този иновативен продукт демонстрира стремежа на Sony да създава образцов дизайн, който съчетава едновременно страхотни функции и отличен външен вид. Елегантното алуминиево покритие прави всеки хол да изглежда по-луксозен. Високоговорителите са без открити кабели, а в шкафа може да бъде прибрана и друга битова електроника, за да бъде стаята още по-подредена. Когато е изключен, проекторът изглежда като елегантна мебел.

А за да се влюбите и вие - освен снимките - прилагам и видео :). Единственият проблем това прекрасно Sony е, че е скъпо!

Някои неща не мога да си обясня

Не много отдавна слушайки задължителния сутрешен блок на Митко Павлов по радио Магия :) чух самият Митко да чете новина за това, че от КАТ не изпращали глоби по пощата към момента (от камерите), защото им свършил ТОНЕРА.

Да, някой неща не мога да си обясня. Едно от тях е как министерството с най-голямата (числено) база от работни пчелички (да, споменато е иронично) е успяло да не намери пчеличка, която да осигури тонер.

Честно казано много ми се иска да разбера отговора на този въпрос. Също така как е възможно при превишаване на скоростта в Чехия и липса на пари в теб, чехът да ти подава ПОС да платиш с картичку, как успяват австрийците да ни намират тук, в България, за да си платим глобите от снимките с мобилните камери...
Въобще като взема да си задавам много такива въпроси, винаги стигам до извода, че никак, ама никак не е трудно да се живее добре. Даже ми се струва по-лесно. Стига да има тонер....

А междувременно в развитите страни:

P.S. Може би за това от пътната полиция в тези развити страни ползват мобилни принтери с термо печат (от Brother). За да не мислят за тонера!

Или просто имат принтери директно в колите си. Бас ловя, че никъде извън границите на нашата мила родина (и Сърбия ;)) - не можеш да чуеш Фишове нямаме. Сега ще пишем или?

Здраве, комфорт и ефективност: Ергономичните дисплеи AOC се фокусират върху индивида

Повечето потребителите вземат предвид твърде малко фактори, когато избират нов монитор. Последното поколение дисплеи предлага огромен набор от полезни възможности, които не са за пренебрегване: те защитават очите, а също гърба и врата от увреждане, и предлагат изцяло ново визуално преживяване. Нещо повече, актуалното поколение дисплеи помага също за увеличаване на продуктивността и комфорта при работа. Отговаряйки на предизвикателствата на все по-дигитализирания стил на живот, специалистът при дисплеите AOC взема под внимание нуждите на потребителите много сериозно и гарантира, че дори мониторите с най-ниска цена в гамата предлагат много от тези възможности.

По-добра ергономия за повече здраве

Работодателите могат да помогнат на всеки служител да дава най-доброто от себе си като се уверят, че са осигурили полезни ергономични функции на работното място или в домашния офис. Някои от тези ергономични функции целят да увеличат продуктивността и да предпазят здравето на потребителите като намалят умората и дискомфорта. Поради тази причина много от дисплеите, произведени от AOC, осигуряват ергономична гъвкавост в пълен обхват, като например възможност за завъртане на екрана на 90 градуса. По този начин зрителят може лесно да обърне дисплея от пейзажен в портретен формат. Така може да бъде показано по-голямо количество текст, което намалява нуждата от прелистване на текстовете или таблиците.

Накланянето на монитора с цел постигане на най-оптималния зрителен ъгъл позволява линията на наблюдение да стане възможно най-близка до 90 градуса спрямо повърхността на екрана. Когато повече потребители наблюдават един и същи екран, използването на възможността за накланяне на екрана осигурява оптимална четимост – перфектно за работа в екип.

Възможността за индивидуална настройка на височината до 130 мм е друга полезна функция, която допринася за максималния комфорт и увеличена продуктивност. Посредством настройката на височината на монитора потребителите могат перфектно да подравнят екрана спрямо собствената си височина, работната обстановка или индивидуалните си предпочитания. Това може да спомогне за избягване на болки във врата, гърба и раменете или подобни здравословни проблеми.

Тези ергономични функции са особено практични в споделени работни пространства, където всяко работно място може да бъде нагласено според индивидуалните предпочитания на всеки потребител. В допълнение, някои от тези ергономични възможности са особено практични за бързи презентации пред колегите или за споделяне на съдържание с приятели и семейството вкъщи.

Освен полезните ергономични предимства, AOC интегрира допълнителна здравно насочена функция в два от своите дисплеи (E2276VWM6 и E2476VWM6): Anti-Blue Light. Тази технология намалява вредната синя светлина и цели да намали умората в очите.

Подобрено зрително преживяване

Най-усъвършенстваните дисплеи днес отговарят на високите изисквания на професионалистите и взискателните домашни потребители като предлагат усъвършенствани технологии за изобразяване.

Ultra HD резолюцията (3840 x 2160) със своите над 8.29 милиона пиксела предлага четири пъти по-голямо количество пиксели в сравнение с Full HD панелите. В резултат на това 4K позволява на зрителите да се насладят на по-реалистични детайли, откогато и да било.

Не по-малко важно за ултра плавните изображения е и времето за реакция на пикселите на монитора. Колкото по-кратко е времето за реакция, толкова по-малко вероятно е зрителите да наблюдават замазване, което не позволява на дребните детайли да бъдат различавани. С идеално време за реакция от под 5 ms, дисплеите като AOC U2868PQU са перфектни за работа, гледане на бързи екшън сцени или динамична игра.

По-големи екрани за увеличена продуктивност

Редакторите на мултимедийно съдържание, анализаторите на пазара на ценни книжа или отделните потребители, които работят в многозадачен режим, отдавна са наясно с предимствата на мониторите с по-големи екрани. Използването на дисплеи с размер от 28" или по-голям намалява до минимум безкрайното скролиране, или превключване между приложенията.

Любителите на филми и игри отлично разбират предимствата на големите дисплеи. Функциите „картина-в-картина“ или „картина-до-картина“, както и иновативния софтуер Screen+ на AOC, който позволява разделяне на големия екран на до четири панела и гледане на няколко източника едновременно, са също толкова полезни в това отношение. По този начин, колкото по-голям е екранът, толкова по-удобен е той за многозадачна работа. Пример за монитор AOC, който комбинира функциите, изброени по-горе, е AOC U3477PQU – с размер от 34" той е най-големият модел в актуалното портфолио на марката.

Дразнещи навици на лошите (и) нахални шофьори в градската среда

След не много краткото материалче за Антология на магистралния шофьор или най-неприятните навици на най-скоростните пътни участъци да разгледаме на бързо и какво ни изнервя при шофирането в градската джунгла и да се надяваме, че това ще достигне до повече хора та може и някой да си вземе поука. Едва ли не.

МИГАЧЪТ

Знам, че коства много усилия да укажеш желаната от теб посока, предполагам също така, че може би тиктакането на мигача, те кара да се чувстваш дискомфортно, но повярвай ми – вероятността зад или около теб да кара Маг Мазнина и да отгатне посоката ти на движение е на практика отрицателна. За това спести на няколко колони нервното щуране, преместване и изпускане на неприятни думи пред децата на задната седалка и просто ДАЙ *ИБАН мигач, мамка му.  

Няколко уточнения:

1) Да минеш на право след като си подал ляв / десен мигач не помага, а напротив влошава ситуацията.

      2) Да свиркаш с клаксона за отнето предимство не е ОК, защото без мигач никой не е разбрал в каква посока ще се движиш.

И

3)  О, да – много важно трето. Да стоиш в лявата бърза колона без мигач на кръстовище без секция и да пуснеш мигача чак когато ти дойде реда да завиеш на зелено, саботирайки всички зад теб, които са предполагали, че ще продължиш на право НЕ ТЕ ОНЕВИНЯВА. Изнервя целия трафик зад теб!

СМЕНЯНЕТО НА ЛЕНТИ В ЗАДРЪСТВАНЕ

Всички разбрахме, че бързаш. Дори двегодишният ми син разбра това, наблюдавайки с широко отворени очи как сменяш лява и дясна лента 6 пъти за последните двеста метра при положение, че целият трафик е ЗАДРЪСТЕН и че докато го правиш засичаш няколко коли. Честито, след всички нерви, маневри и хитринки си се придвижил една кола пред мен. Уау! Must be proud!

ЗАПУШВАНЕТО НА ЛЕНТАТА ЗА ДЕСЕН ЗАВОЙ

Приемам, че някакъв процент хора минават през това кръстовище супер рядко и са проспали знака за секция на кръстовището и че лентата е само за завиващи на дясно. Идеята е да се облекчи трафика и за това там няма коли, а не защото никой не се е сетил да се нареди там, тъпако, за да застане най-отпред с ляв мигач (или още по-зле да пререди цялата колона, спирайки в средата на кръстовището). Колко хитро от твоя страна – някакви смотаняци чакат няколко светофара, за да минат на право, а ти просто се чувстваш късметлия и ще игнорираш факта, че лентата е само за надясно. Тия дето пък случайно са зад теб и представи си са НАДЯСНО – ще чакат, к‘во пък толкова са се изнервили.

КЛАКСОНЪТ

Има си хора, които обичат да си свиркат, защото не си минал на червено, а те са зад теб и сега им се налага да спрат на кръстовището и да чакат отново да светне зелено. Защото не си тръгнал в същата мили секунда, в която светофарът пресветка от червено на жълто. К‘во се мотаят всички – той човекът БЪРЗА!

АВАРИЙКИТЕ

Някъде (не помня къде, иначе щях да сложа линк) бях чела, че противно на усещането на всички използващи този прийом, пускането на аварийките не разрешава паркирането на непозволено място, по средата на улицата, където ви падне, пред магазина само за две минути, още по-малко на вход/изход за паркинг.

Пригответе се - ще направя сензационно откритие – краката, с които натискате газта и спирачката могат да ви отведат до поставената цел дори и да паркирате на ЦЕЛИ 200 метра от нея. Знам, че това е ново за голяма част от градските обитатели, но си струва да се опита. Даже веднъж четох в една древна книга, която ми попадна съвсем случайно (да не си помислите, че чета по принцип) при ремонта на апартамента на баба и дядо, че хората от едно време са ходили по 2-3 километра на ден и това им се отразявало благоприятно. Все пак не рискувайте с толкова много, защото преексплоатирането на крайниците може да има и неприятни последствия, но до 200-300 метра – не би трябвало да е проблем.

ПАРКОМЕСТАТА

Факт – градовете са пренаселени. Втори факт – налага ни се да живеем в мир с тази обстановка. Трети факт – парко местата не достигат. Тогава защо АДЖЕБА ще си спреш малкото Пежо 206 на цели две места, бе човек. Не ти ли хрумна докато се паркираше, че може би още някой ще да поиска да спре и да остави колата си. Недоумявам как е възможно да си толкова дебелокож, незаинтересован, непукист, прост и нахален едновременно. Неочаквано добра комбинация.

При търсенето на паркомясто произтича и друг вид простащина – паркирането на тротоара/ в градинката. Дори няма да го коментирам. Мисля, че шофьорите, които постъпват така са достатъчно необразовани и няма как да са били социализирани в училище и да могат да четата – за това едва ли ще попаднат на този така елитарен текст.

ЛОКВИ

Като си говорим за факти – живеем на доста кално място пълно с локви, а на места извиращи по незнайни канализационни пътища, дори когато не е валяло със седмици. Това не е оправдание да минеш с бясна скорост през насъбралата се вода и да окъпеш пешеходците. И ако си мислиш, че така изглеждаш важен или непукист – то си много зле, чуек. Не мога да ти помогна.

В повечето случаи приемам, че е въпрос на неумение да се взимат решения и да се шофира едновременно. Решения като например да се намали скоростта навреме, за да не опръскаме хората на тротоара. Трудни решения за вземане и още по-трудни за изпълнение.

БАКШИШИТЕ

Е, те са една изключително неприятна част от градското шофиране и най-нетолерантните и груби водачи на пътя. Повече дори и от шофьорите с регистрация „Е“, за които мисля да отделя специален пост. Жълтите коли са ме засичали толкова много на пътя, че заради тази повсеместна наглост и простащина лично аз не ползвам техните услуги вече повече от година и половина. Големият град предлага опции за тяхната замяна като Drink ‘n Drive и Uber, а аз лично от чист инат предпочитам да ме настъпят 6 пъти (точно толкова беше при последното ми возене) в 280 отколкото да подкрепя финансово бакшиш. Лошото е, че дори и да не ги ползваш – пак караш с тях на пътя. Решение – за сега няма.

ВЛАЧЕНЕТО по пътя

Да, възможно е да търсиш определен адрес, пресечка, парко място, да говориш по телефона, да пишеш смс или да имаш някаква дори още по-маловажна причина да караш супер бавно – но това забавя целия трафик. Здравей – ето ти една новина – не живееш сам, движи се с останалия трафик и покажи на научните изследователи, че българинът също е социално животно, защото те отдавна имат съмнения, че е само второто.

Ако все пак трафикът много те изморява и си решил да се движиш с 32 км/ч максимална скорост – прибери се моля ти се в дясната лента. Дори и да завиваш – ако това не е след 30 до 50 метра нямаш основание да спираш цялата колона, разглеждайки забележителностите. Все пак всички останали държат да стигнат до крайната цел на дестинацията си. Днес.

Stay FIT! Лятото е по-близо, отколкото си мислите

Забелязала съм през годините, че „празничните килограми“, които си мислим, че ще си отидат след напоителните декември и януари си остават част от нашата осанка докато не ни обземе тотална паника, осъзнавайки, че дори комфортните ни everyday джинси започват да отесняват. И защото съм сигурна, че всяка една жена се е подлагала на мъчителни диети в последния момент, така както знам (от опит, разбира се), че само гузната съвест не е достатъчен мотиватор за мечтаното бикини тяло, предлагам на вашето внимание няколко навика, които да изградим, благодарение на технологиите и заедно с тях да работим в посока на личното си самочувствие.

Движението е здраве – запазете час за него в календара

Дали ще карате колело след работа, ще тичате в парка, ще научавате нови хорA от нашия фолклор или ще се отдадете на плуване и пилатес, каквото и да изберете – вкарайте си часовете за посещение в работния календар (на лаптопа, телефона, таблета). Така съзнателно ще се настроите, че тази работа е част от задълженията ви и е по-малко вероятно да забравите за записания час и да се заседите пред телевизора с любимия сериал и пуканки с масло.

Не случайно ползвате УМЕН телефон

Независимо дали ползвате смартфон с Android или iOs има няколко приложения, които ще ви помогнат да следите дневния си прием на калории и дори ще направят подходящ хранителен режим според вашите навици и вкусови предпочитания.

Calorie Counter – My FitnessPal например е абсолютно безплатно приложение, което ще ви преведе през дебрите на полезното меню и всичко това докато пътувате сутрин до работа с метрото или чакате в задръстването. Лесно е и удобно и на практика, истината е, че резултатите са много впечатляващи, когато човек види какво количество калории може да погълне без дори да подозира. Да, кашуто е много полезно сурово, но е възможно да изяждате 1500 калории от него на ден ей така между другото.

 Много приложения ни помагат да следим колко крачки сме направили днес и какви калории сме изгорили докато вършим ежедневните си задължения или отиваме на среща с приятелка. Също действат мотивиращо да изразходваме повече енергия крачейки, и напук на застояването на офисния стол. На практика това приложение замени популярните между офис средите преди години педометри. Недостатък е че хаби батерията на телефона малко по-бързо.

Понеже обичаме аксесоарите

За тези, които са готови да инвестират малко повече пазарът предлага т.нар. фитнес гривни. Разбира се функционалността им се различава, но базисно всички те отмерват активността на човека, който я носи, следят пулса ни при по-натоварени тренировки. Голяма част от гривните, които се носят на ръката като хай-тек аксесоар, могат да се свързват със смартфона, и по този начин да обменят информация за цялостния режим, който спазвате. Така ще следите кои са най-активните ви дни и ще може да изградите режим, който най-добре да балансира вашето ежедневие. Но внимавайте, защото по-базовите модели ще ви лишат от информация за изкачване на стъпала, сърдечен ритъм и други глезотийки.

Иновативното при една от представителките на фитнес гривните – Jawbone е, че следи съня и неговото качество. Също така може да се свързва през Bluetooth към телефона и да обменя информация в реално време за действията, които ви водят към по-здравословен начин на живот. 

Успех!

P.S. Материалът е публикуван в списание Жената Днес! 

Антология на магистралния шофьор или най-неприятни навици на най-скоростните пътни участъци

Веднага след като написах заглавието открих, че в него е вероятно да има фактологическа неточност, тъй като преди няколко дни на околовръстното се движех със 100 в средната лента, и отдясно ме изпревариха с около 130, а от ляво с поне 160. За сведение – в неделя (22 февруари) на Тракия – лявата лента се движеше със 130, а дясната със 120 – та може би магистралите у нас съвсем не са най-скоростните пътища. Но това е малко off topic, както се казва. Сега да продължим с дразнещите типажи, кофти навиците и липсата на тотално усещане, че е малко вероятно да си един единствен самотен ездач на цялата магистрала и може би е редно да се съобразяваш и с останалите.

Имам приятел, който твърди, че всеки може да се прави на луд, колкото си иска, стига да не пречи на останалите, и аз до някъде споделям това мнение. За това и ето КОИ най-много „пречат“ на пътя.

Жената с Micra-та

Моделът е нарицателен за малка кифленска количка. В нея обикновено жената НЕ шофира, а по-скоро изпитва голямо неудобство от преживяването, съдейки по това, че воланът е почти опрян в гърдите й и/или главата й е над него, и/или ръцете на волана вместо 2 без 10 са заковали твърдо на 12. Но истината е, че този дискомфорт изобщо не пречи на останалите водачи. Това, което пречи е, че ВОДАЧКАТА се чувства много комфортно в лявата лента със 100 (при ограничение 140). Там няма много движение, отпред на пътя е свободно и явно по-малко стресово за нея. Не и за този, който иска да я изпревари. Ако си зад нея и искаш да се възползваш от възможността да караш с позволената максимална скорост, можеш да мигаш с дългите като луд (няма да помогне – тя не ползва огледалата при дълъг път), да свиркаш (няма да разбере, че е за нея), да се долепиш до нея (изобщо няма да отрази, съществуването ти) да пееш тиролски песни в знак на отчаяние, да си гризеш ноктите до несвяст, да си блъскаш главата в таблото, да цвилиш и риташ – едновременно – НИЩО НЯМА ДА ПОМОГНЕ. Ако съдбата е благосклонна – дясната лента ще се изпразни и ще можеш да нарушиш закона за изпреварване по пътищата. Ако не – обречен си. Свали стъклото и разгледай хубавата природа на KLETA MAJKA BYLGARIQ.

Темпо(А)матьорът

Признавам си, че не съм голям фен на темпомата a.k.a. автопилот. Но това, което ме дразни в някои негови любители е когато решат да изпреварват, без да чувстват необходимост да подадат повече газ от зададената. Къде е проблемът? Неписано правило е, че когато изпреварваш не трябва да засичаш колоната която изпреварваш – или с други думи – колата която задминаваш не трябва да бие спирачки, защото докато ти се мотаеш тя вече е настигнала тази пред нея, но не може да се изнесе да изпревари, защото ти не се интересуваш от този факт. В повечето случаи  Темпо(А)матьорът си задава една средна скорост, която го устройва – примерно 135 и тежко на всички, които карат със 130 и се надяват да доживеят това изпреварване.

Къси-дълги

По принцип нямам нищо против някой да ти примига с дългите. На всеки му се случва да се разсее. На мен също доста често, возейки две деца и  куче. Но този персонаж е спечелил специалното ми внимание, защото обикновено не е с най-бързото возило, но пък му е първото след татьовата вектра, “СПОРТНО” и вероятно водачът едвам УДЪРЖА конете и МОЩТА на това BMW 318 TDS. И тъй като е усетил, че вече лети :))), започва да ти мига от едни километри все едно няма да му отнеме 10 минути да те настигне.. и то ако не си решил да бързаш де ;).

Чешитът в лявата лента

Ей този ми е любим. Решава, че поради някаква причина ще се движи в лявата лента със 110 вместо с максималната разрешена и спира колоната на бързащите. И не мърда. Много добре вижда, че си му мигнал и много добре осъзнава, че може да се прибере в дясно… но вместо това си остава застопорен в ляво и ако реши дори, че много го дразниш – натиска рязко спирачката, за да провери дали внимаваш. Решението – сещате ли за онази песен на Контрол -  „Удряй с лопата където свариш…“

Фалшивият ксенон

Ето това може да те накара да търсиш извора на светлината… а ако се случи на дълъг път зад теб – да ти се иска да се подложиш на лоботомия – все пак да ти пускат ток в мозъка би било къде къде по-хуманно отколкото това да ти боде очите.

Любителите на филма 50 нюанса синьо са много и са навсякъде. 

Наистина хора, ако ще правите нещо – направете го както трябва – не с някакви крушки от китайския сайт дето са ви излезли БЕЗ ПАРИ НАПРАВО.  Не нужно за ваше удобство – всички останали да страдат и репликата: „Аз съм си ги сложил, защото пътувам много и искам да виждам, никак ама никак не ви оправдава.“ И когато ви примигваме насреща е, защото ни заслепявате, кретени, а не за да ни светнете с дългите и да ни демонстрирате как генерирате достатъчно светлина, че да омаловажите яркостта на витлеемската звезда.

Любителят на дългите

Това са специална категория наглеци, които в 5 без 15 независимо от атмосферните условия си включват дългите и карат така през целия път. Удобно е и виждат всичко. Още повече – не ги сменят с къси дори и след като са достигнали населеното място.

Докато се разминавам с тях – винаги си представям как някой луд се е докопал до фадрома и ГАЗИИИИИИИИИ!

В тази графа слагам и всички, които поради някакви си свои съображения отказват да си настроят фаровете и насреща те заслепяват, защото единият е дълъг, а другият е само габарит  или десният свети в космоса, за да може да изпиташ направо  максимален дискомфорт от разминаването.

Все пак и другата крайност не е ОК – да си перкаш в 9 вечерта на магистралата без никакви фарове. Внимание – знайте, че ако пушенето може да ви убие, то изключените фарове по тъмно водят до сигурна смърт на пътя. Не знам тези водачи колко риба изяждат за да си светят в тъмното, но явно не достатъчно. 

Абсолютният самоубиец

Завършвам с онази специална порода ментално обременени, които са абсолютно убедени, че всички се състезават с тях, всеки им пили гуми и им се ПРАВИ докато ги изпреварва.

Лудостта на този индивид се задейства при виждане на ляв мигач в огледалото. Ефектът е същият като да развееш червения плащ на разгонен бесен бик. Той на момента подава газ и започва да се щура по лентите. Да изпреварва през аварийната – от ляво от дясно… ако може и в насрещното – ще те гони до дупка и ще намалява предизвикателно, за да се дръпнете само и само да докаже, че Nobody gonna take my car

I'm gonna race it to the ground
Nobody gonna beat my car
It's gonna break the speed of sound

Ooh it's a killing machine
It's got everything
Like a driving power big fat tires
And everything

I love it and I need it, I bleed it
Yeah, it's a wild hurricane
Alright, hold tight
I'm a highway star

Що така обидих Purple направо не знам.

Идват почивни дни и знам, че ще пътувате на някъде – пожелавам ви по-малко срещи с близкия вид, описан по-горе :).

  

Техниката се прецаква? И още как!

2015-та година се характеризира с много неща, но едно от тях е, че е годината на (черната) овца в китайския календар и има съвпадение на цели 3 петък 13-ти. :) Това може и да е голяма грозна и нещастна поличба за по-суеверната част от населението, но за скептици в тежка форма на сарказмено безприличие като мен – това е още една форма на изразяване на нещастието на нещастните.

Но в чест на това съвпадение реших да ви разкажа за 5-те най-досадни технически „случки“, които са ми се случвали. Радвай се народе на моето нещастие! :)

5. Приспал си и двете тасманийски дяволчета а.к.а. твоите наследници с някакви кански мъки. И вместо да изпиеш две големи на екс, за да притъпиш все още чутовния тропот в главата си от детски копитца, решаваш да изгледаш последния епизод на Elementary на лаптопа. Да, ама не откриваш зарядното. Да, ама след като се сетиш къде, разбираш, че купчината със свиркащи колички над него може да развали блаженството на тишината и отказваш да го изровиш. Да, ама като го пуснеш виждаш, че децата са гледали „таралежи и котки приятели“ в YouTube и после не са го спрели и имаш само 20 % батерия. Да, ама ти все пак си оптимист и започваш да гледаш с надеждата, че ще издържи някакви си 38 минути. Да, ама лаптопът загасва точно преди да разбереш, че попът е убиецът. Заспиването после е супер трудно – колебанието какво щеше да стане и ще се вземат ли главните герои… а бе, неприятна история…

4. Знаете ли кой е най-често задаваният въпрос, който получавам откакто имам този блог? Има ли смисъл да си купувам отделно устройство за навигация след като имам GPS на смартфона. И ето защо винаги казвам – ИМА СМИСЪЛ! ГОЛЯМ СМИСЪЛ. По принцип аз ползвам отделно устройство и много ама много рядко ми се налага да стигна до безумно странно местенце, използвайки навигацията на телефона (ползвам Sygic и от всички експерименти с други – няма да го заменя за нищо на света. Платен е, но си струва). И ето го този редкия момент, в който си попаднал в безкрайния каламбур на еднопосочните улички в Пловдив, например, и колкото си паникьосан, защото 96% от хората не дават мигачи, а ти все пак докато караш, гледаш и там в боба дето си го хвърлил, на къде ще завият, и хоп, аха да хванеш твоята пресечка заветна и изведнъж някой ти звъни да те пита „Кво праиш чуек“… WTF! Навигацията спира, за да приемеш и обаждането и вече си пропуснал точката на завиване. Сега трябва обиколя още веднъж безумния квартал, заради това звънене. Честно, този номер ми се случва абсолютно всеки път, когато ползвам GPS-a на телефона. Досадничко!

3. SAAB-ът отказа да запали! В най-голямата жега. На най-тесния паркинг. Докато бързах за среща с клиент! От който очаквах голяма поръчка. От която щях да изкарам не лоши пари. Единственото позитивно беше, че поне бях с ръчкомата, защото ако се беше случило с автоматика, щях да имам близка среща с хората от третия вид a.k.a. пътна помощ. А и не бях сама де… Оправихме се някакси с бутане. Между другото никога не съм си мислила, че толкова хора ще се отзоват да бутат и помагат, когато се наложи. Хубавото е, че се отзоваха. Лошото е, че ме разконспирираха, че не бутам, а само се подпирам. И все пак хубаво беше, че ми обясниха кога точно да пусна съединителя, за да запали колата след мъката на бутането. Лошото, че аз пропуснах момента  и трябваше да се повтори процедурата.  Срамна история. P.S. От паркинга ме таксуваха още 3 лв. за започнат час. Абе животът си е несправедлив и туй то.

2. Позиционирането на навигацията, когато си пешеходец – колкото съм голям фен GPS, когато съм в колата – толкова мразя пешеходните им версии. Преди години заради недоусъвършенствано позициониране обикалях малките улички в Париж в търсене на хотела в *Б*С* студа, гарниран със стачка на обществения транспорт и невъзможността да се придвижиш с такси… А съвсем на скоро Navigon ме въртя като ненормален (не, всъщност ненормалната бях аз да го следвам сляпо) из Щутгарт. Нон стоп ми сочеше да вървя на североизток – но пусто невежество – не носех скаутска екипировка, компас и телескоп да открия звездите... и макар да изядох едни гъби и да облизах мъха по няколкото

дървета по пътя – това изобщо не ми помогна да открия посоката. Ами то така става като използваш часовете по ориентиране, за да пушиш в храсталака тайно с момчетата с горния клас.

1. Батерията на телефона ми падна, точно когато звънях, че бравата на банята се е счупила и съм останала затворена отвътре.  Да, доста грозен и груб номер от страна на телефона. Прекарах само 4 часа заключена заради него. С право оглави класацията.

Разбира се, има един куп други неща които ме изнервят непрекъснато, но съм ги приела като част от ежедневието – непрестанното ъпдейтване на Adobe Acrobat… кой сварва да пише толкова версии за бога!? Новата версия на SKYPE – как от нещо работещо се получи тая скупщина бъгове – вероятно и самият чичо Бил не може да прозре… Фактът, че Chrome възприема всеки нов таб като отделен процес и спира тока на процесора ми… А и приложението, към което е насочена по-голямата част от хейта ми тия дни – CANVA – прочетох колко е удобно за правене на колажи. Тоя, който го препоръча (няма да кажа кой е) трябва да има някакво странно садистично чувство за хумор и/или нерви като корабни въжета – ТОВА Е НАЙ-БЕЗУМНО БАВНОТО И БЕЗУМНО НЕУДОБНО ПРИЛОЖЕНИЕ ЗА МАКЕТИ. Съвет, ако решите да препоръчвате нещо на хората – пробвайте го първо бе, да му се не види.

И тук смирено ви благодаря, че прочетохте днешната доза хейт. Някой ден ще напиша нещо позитивно за цветя рози и напъпили пролетни пъпки. Но не днес :)

Секси мъже в още по-секси коли :)

Наскоро четох материал за това как клишетата определят дори и важни избори в нашия живот – просто стереотипното мислене е много по-лесно :) и ни кара да се чувстваме от сигурната страна на нещата :).

Замислих се за някои клишета относно колите – например, че наглите шофьори винаги карат големи лъскави коли – тотално невярно – еднакъв брой „пушилници“ (моята дума за коли, от които се носи облак черен дим, който отравя де що има останало полезно вещество във въздуха, който дишаме) и „трошки“ (думата, за коли, чиито звуци на скърцане и разпадане се чуват изумително мъчително при всяко доближаване на подобно МПС) засичат и наглеят по улиците, заедно с всички останали, които бързат, големеят се, блеят или просто не са забелязали, че има и други участници в движението освен тях самите. Така, че безумният шофьор си е такъв независимо от колата, в която се е качил.

И разбира се, клишето, за което подготвям този пост – че в супер лъскавите коли се возят масово плешиви чичковци с коремчета, които компенсират определени липси с качествата на автомобила :). Това е тотално погрешно! Дори статистически погледнато – над 85% от успелите хора намират време за спорт ЕЖЕДНЕВНО и се грижат за външния си вид.

За това и подготвих илюстрация на колите на най-сексапилните мъже (2014-та) според класацията на обичаното от мен списание Marie Claire. Защо точно тяхната класация – ами защото в класацията на People (например) някои мъже хич не ми бяха секси. Но (понеже съм добра душа), за да има по-голяма представителност на извадката – по-долу съм изброила и тяхната класация, че да няма сърдити :).

На първо място в класацията - мъжът на Виктория Бекъм

За протокола: И той като всички футболисти :) има също така Range Rover. Собственик е и на: Porsche Turbo, Jeep Wrangler Unlimited, Rolls Royce Phantom Drophead Coupe, Rolls Royce Ghost, Chevy Camaro, Bentley Continental Supersports, Cadillac Escalade, Bentley Mulsanne :) 

Второто място е за момчето от книгата, която са чели всички жени по света – 50 нюанса сиво. Заради многото информация относно Ауди A8, което купува на Анастейша във филма и факта, че 4-ма от приятелите му загиват при катастрофа – не само няма много различна информация относно неговите автомобилни страсти, но и дори се прокрадва идеята, че няма кола.

Последното място на почетната стълбичка е на „добрия“ съсед и може би най-безизвестния в челната класация :)

Момчето, изостанало след престижните тройка и заело 4-тото място не ми беше направил силно впечатление в Хари Потър, но нали всички тъмни сили станаха модерни и ЗДРАЧ стана много култов.. е и  той си е супер секси де  :), но сам признава, че е ужасен шофьор.

Златното вампирско момче явно не се изживява като супер звезда, защото по-често може да бъде забелязан с огромния си американски пикап - Chevy Silverado :)

Актьорът станал сексимвол в „Плажът“, но в пъти по-добър в по-зрелите си филми :) на 5-то място. Истина си е, че някои мъже изглеждат блудкаво сладникави като млади и супер секси след определена възраст.

Между другото Лео кара с голяма гордост няколко коли. Първо се изненадах супер приятно, че се е спрял на Tesla. YES! И после бях супер разочарована да видя Toyota Prius :( Както има една приказка – както ми се издигнА в очите, така… Но той си е еко съобразен явно – личи си по целия му електрически избор :)

Номер 6 – малко клиширано но вярно. Всички си спомняме най-добрите му моменти, но за съжаление още по-красивата му жена успя да го превърне от секссимвол в осиновител. Бих се радвала да го видя без тегнещия над него анг(дж)елински ореол.

Макар колата да изглежда идеална за него – да не забравяме, че той е щастлив татко на 6 деца и може би ВАН ще му отива повече. Тъй като е фен на марката – Мерцедес, има какво да му предложат по въпроса, както вече съм писала :).

Ето и един несправедливо поставен на 7-мо място представител на мъжкия сексапил. Струва ми се, че авторът на класацията не е разбрал, че във филма Троя точно той открадна хубава Елена, но както и да е :).

Орландо Блум е истински фен на високите скорости и адреналина – за това и се радва на завидната си колекция мотори. Автопаркът му включва Porsche 912, Audi Q7, Audi A8 и Mitsubishi Outlander GT.

Номер 8, попаднал в класацията само защото говори много за секси артистки  :) (шегувкам се) и нашумял със сериала Кръгът на Доусън.

Номер  - 9! Това е абсолютното доказателство, че светът е несправедлив! Невъзможно е този уникално невероятен и извънземен човек да е на пред-последното място. Започвам да подозирам, че хората правили този избор са слепи… или фригидни! Ах, Раян Гослинг!

Макар и по-неромантичната част на населението да се влюби в него не в Тетрадката, а в DRIVE – той си остава абсолютен фен на моторите.  И най-често кара … Toyota Prius. Не си струва колаж заради нея, но все пак получавате снимка на Раян – твърде секси, за да не сложим :)

И на последно място – разглезеното момче от богаташкия квартал Ориндж Каунти. Вкусът му за коли, обаче остава съмнителен :)

И тъй като обещах, че ще дам представителна извадка на класацията на People (но бъдете внимателни, някои от представителите там може и да имат шофьорска книжка, но все още са под легалната възраст за употреба на алкохол) – ето я и нея на кратко:

1)     Chris Hemsworth - Acura MDX

2) Chris Pratt - self built, fully customized hot-rod Volkswagen Beetle

3) Jamie Dornan (за него по-горе)

4) Ki-Hong Lee – явно не достатъчно известен, за да знаем каква кола кара

5) Blake Shelton – червен пикап

6) Bradley Cooper – Toyota Prius, Mercedes-Benz G500 + 3 мотора J

7) Matt Bomer – твърди, че любимата му марка е Мерцедес

8) Michael Strahan - Aston Martin V12 Vanquish (към момента обявено за продажба)

9) Eddie Redmayne –Audi А8

10) Scott Foley – крайно недостатъчна информация за този човек

11) Tim Tebow - 1995 Ford Thunderbird (дарена на фондация)

И тъй като стана ясно, че красивите мъже карат секси коли – ето от мен и една безплатна класация на топ градовете, където се срещат най-много красиви мъже на глава от населението :)

Лос Анджелис (заради всички, които искат да пробият в Холивуд), Ванкувър (вероятно заради студа :)), Маями (ако ги има искам да знам къде се крият), Сидни!, Дъблин (явно за това си мечтая да отида там :)), Стокхолм (да признаем, че русата коса се има за привлекателна) :), Париж (очаквано в класацията), Мадрид (за къде сме без някой испански мачо) и Хавана (защото комунизмът прави хората красиви! Трюстори ви казвам!).