понеделник, 1 февруари 2016 г.

Блогът е на нов адрес :)

Заповядайте в новата страничка, където освен забавни коментари и разсъжедния - може да намерите и интересни новини  :)
http://hitechride.com/

 

петък, 31 юли 2015 г.

ТОП 5 на колите, които много ми се иска да притежавам



Номер 1 – Ferrari Italia



Първо и основно – това е една изключително красива кола. Видях я „на живо“ съвсем скоро след премиерата й и буквално ми спря дъха. Не знам дали защото това се случи докато бях на почивка в Италия и комбинацията между толкова много красота ме заслепи, но това е истинско произведение на изкуството.

Скромните й характеристики са: 8 цилиндров двигател и 562 к.с., които се овладяват от 7 скоростна кутия :), които би трябвало да стигнат от 0-100 км./ час за 3 секунди, а при пълна мощност да достигнеш до 325 км./ час. И всичко това при разход от 13 л./ 100 км. Честно – не знам как го мерят тоя разход….

Към момента колата може да бъде закупена за 243,090 американски долара (разбира се, стартова цена). Жалко, че тази валута толкова поскъпна напоследък :).

Номер 2 – McLaren P1



Ако има някоя кола която да крещи – СЕКС! СЕКС СЕКС! – това е точно тази. Колкото повече я гледам, колкото повече я слушам (в продуктовите видеа) – толкова повече си мисля, че този див звяр не може да се опитоми.

Цената й е УМОПОМРАЧИТЕЛНИТЕ 1 150 000 долара и за разлика от останалите изброени коли в тази статия – НЕ СЕ ПРЕДЛАГА НА ЛИЗИНГ. Макар, че сега като се замисля – какво от това, че Italia-та се предлага, като месечната й вноска е равна на годишният ми доход! Пфууу…

За любителите на цифрите – 3,8 литров 8 цилиндров двигател, който впряга точно 727 кончета. От 0-100 – 2,7 секунди, максимална скорост 350 км./час.

Единствено ме притеснява, че е широка 2,144 mm… т.е. за малко няма да влезе в гаража :(. Нищо – ще търсим друга :).

Номер 3 – Nissan GT-R 2015



Трябва да призная, че по принцип не съм никак впечатлена от външния вид на тази колица, но много ми се иска да я карам, защото не си обяснявам как нещо толкова евтино може да има такива характеристики :). Та ето я в списъка :)))

Премиум цената й е 108 500 долара, а „скромните“ характеристики на зверчето: 6 цилиндров двигател, който според производителите трябва да гори 14/100 в града :) ХА-ХА.

От 0 до 100 км./час за 3,9 секудни и максимална скорост от 315 км. /час.

Не е лошо :)

Номер 4 – Corvette Stingray



Сега ще трябва да си признaя с голяма неохота, че по принцип много харесвам Corvette. Но тъй като много харесвах и Top Gear с Джереми Кларксън – започнах дори да изпитвам малко срам от това си харесване, защото знаете какво се случва в това предаване – Американците не могат да правят коли…. Последвано от американците не могат да правят коли, които завиват…

И така за дълго време аз сподавях моята любов към Корвета… Но днес оковите падат и си признавам публично!

Цифрите на кратко: Стартова цена 56 895 щатски долара. Харчи по книжка 12,2/100 км. 6,2 литров 8 цилиндров двигател, който ускорява от 0 до 100 за дългите, в сравнение с останалите ми фаворити, 4 секунди :). Топ скорост – 315 км./час

И на последния (но не по заслуги, а на случаен принцип) номер 5 – Audi R8



Повечето ми приятели знаят за удивителните чувства, които изпитах, когато ме „повозиха“ в едно Audi RS6 със скромните 750 кончета. И всичко, което можех да кажа час след това беше някакво междуметие от рода на УАУ!

Честно – тази кола ми откъсна главата! За това и не мога да си представя колко вълнуващо ще бъде в R8-цата :)

Стартова цена – 115 900 долара и най-накрая едно малко по-реално изчисление на горивото – 12,9 л./100 км. Само да отбележа, че собственикът на RS6-цата сподели, че ако успее при по-спортно (скоростно) каране да направи разход само 30 е направо щастлив :).

Двигателят е V10 5,2 литра, който изстрелва колата от 0 до 100 км./час за дългите 3,5 секунди. А топ скоростта му е 317 км./час, които се достигат 550 расови немски жребци. Да, биха могли да постигнат и по-добри резултати, но да не забравяме комфорта, които предоставят Audi. Този комфорт го няма в останалите ми предложения :)

Е, това е моят wish list. Знам, че има много екзотични и прекрасни, и по-бързи коли на пазара – но за тях може би си мечтаете вие. Аз ще си остана с тези скромни желания :)



вторник, 7 юли 2015 г.

За тръните по тротоарите

Започвам с уговорката, че съм наясно колко трудно е да си пешеходец в нашата родна страна – понякога тротоарите са разбити, на тях са паркирани автомобили, минирани са от кучета/котки дори хора, а на места дори липсват такива… Но въпреки това, благодарение на макар и некадърно градско планиране и не добре усвоени пари по евро проекти (и доста нелепо изпълнение) – се появиха и алеи, посветени на пешеходците. Аааалелуя!

Но явно поради тоталното неудобство на досегашните тротоари – пешеходците отказват да вървят по тях и за това предпочитат (по-уютно им е явно) да се щурат по пътното платно :).

Да, това ще е кратък очерк за най-досадните навици на пешеходците! Моля, без обиди – на всеки от нас се е случвало да „блее“ и дори да не разбере как животът му е висял на косъм :), дебел колкото е стойността на простото уравнение: уменията на шофьора + неговата съвест = корен квадратен от вероятността да не ни прегази х късмет на втора степен. Май не се получи много проста задача и решението и зависи от това до колко на оня горе му се занимава със спасяването на клетия ни живот.


И тъй като човешкият индивид винаги е мечтал да се намесва в божиите дела, така и някои пешеходци изобщо не мислят, че не работят за положителния отговор на по-горното уравнение.

За тръните по тротоарите
Вече направих уговорката, че на някои места е невъзможно ходенето по тротоарите. Обаче, това НЕ оправдава ходенето по пътното платно, когато тротоарът си е съвсем ОК. Много често наблюдавам това явление в квартала, в който живея. Има хора, които просто НЕ се качват на пешеходната алея все е едно е залята с катран, посипана с тръни и бодили, по нея лазят зарази и бацили, а също така е вероятно и да се дължи такса за преминаване.

Лично аз съм изпробвала ходенето по тротоар и мога да кажа от личен опит, че това са само слухове. Преминаването от шосето на тротоара не е навредило никому! Още повече се радвам на цели орди компании които се нареждат като зле построена войнишка бригада на улицата и разбират, че си се приближил едва след като се наложи да свирнеш с клаксона.

Ето тогава жуженето, суетенето и трескавото тичане по платното от едната страна на пътя до другата, хаотичното преместване на ордата вкупом от ляво на дясно и после пак в средата според мен трябва да бъде изследвана специално. Учени е редно да обяснят на простите шофьори защо АДЖЕБА отнема средно около 8 минути на хората да намерят прикритие между паркираните автомобили, да се скрият зад дърво, да приклекнат зад броня на спряла кола, но в никакъв случай да не се качат на тротоара. И още повече ще се радвам да разбера, защо след като зле конструираната рота тръгне отново – всички тези движения се повтарят при наближаването и неизменния клаксон на следващата кола.

Мистерия!

За пичовските пичове светофарите не вАжАт!

Защо да не притичам на бързо на червено, да се засиля, така, в последния момент и ако може даже да не се огледам, ами да изскоча на платното изневиделица. Това обикновено са много бързащи хора – те бързат да хванат автобуса, тролея, маршрутката… Понякога носят две, три торби със себе си, 10 литрова туба с минерална вода и водят поне едно дете за ръката. Така в бързането освен автобуса, хващат на къс пас и добрия пример на поколението, което създават, за да сме сигурни, че нашите деца зад волана ще бъдат също така стресирани от техните деца - пресичащи на бързо на червен светофар.

Гледащият в другата в посока


Тези са ми супер сладкиши. Изскачат на пешеходната пътека и дори не се обръщат да видят дали ще спреш!!! Това се казва МНОГО уверени в собствения си късмет хора. Винаги като изчаквам тези представители да пресекат си мисля дали си дават сметка, че може нещо да ме разсея (възможности много – дете в колата, звън на телефон, да кихна, нещо да ме заболи изведнъж…) или, че може да не мога да спра… да се стресна и да натисна спирачките много рязко и колата да продължи да се движи… Как е възможно да разчиташ повече на мен като шофьор, отколкото на собственото си чувство за самосъхранение?!

Още една мистерия!!!

Тези, на които с длъжен No matter What!

Да, у нас има ужасно много простаци и нетолерантни шофьори..., но и пресичащите са просто ОЛЕ, Мале! За тях няма пешеходна пътека, светофар, подлез… Случва ми се нон стоп някой на прибежки да минава Околовръстното шосе в София (а всички знаем, че там колите, които се движат с ограничение 80 км./ч са малцинство), да виждам как дядо с бастун преминава на Плиска Цариградско шосе, жена с кафета да притичва на България… Въобще, виртуалното пространство няма да ми стигне да опиша всички примери и ситуации, в които съм попадала. Но при всички тях има два обединяващи фактора:

1) Широка усмивка на лицето (вероятно следствие на адреналина от пресичането)

2) Погледът, с който те гледат в очите и ти казват – все едно ще минеш през мене.


За този поглед мога да говоря много, но няма смисъл. Всеки, който шофира повече от 10- километра на ден го е усещал, когато просто си принуден да изчакаш някой, решил да преминава на 6 метра от пешеходната пътека, да не влиза в подлеза и просто да тества късмета си на скоростните отсечки в града.

Като цяло обособявам живота на пешеходеца на два етапа – преди да стане шофьор и след това.

Повечето дразнещи навици принадлежат на пешеходците, които не сядат често зад волана. Когато минат от другата страна на бариерата, изведнъж си дават сметка, че не искат да разберат дали ангелът им пазител си е взел почивен ден.

вторник, 26 май 2015 г.

Facebook пристрастяване

Вдъхнових се по тази малко преексплоатирана тема от поста на приятел, който тази сутрин мернах във фийда и сериозно ме разсмя :)

„При подреждане на масата – от коя страна на салфетката се слага телефона?“

И така сутрешно смеейки се, се замислих за това какво най-много ме тревожи и дразни у хората активно ползващи социалната мрежа (извън стандартните дразнещи качества у като липса на чувство за хумор).

I M A PARANOIC 



Не знам дали си давате сметка, но всъщност има хора, дори има такива и във вашата приятелска листа, които следят дали и колко често им лайквате статусите, снимките, и мъдрите послания. Дали шервате това, което пише, че трябва да се шерва. И по-лошото е, че след като открият, че преди три дни не сте харесали поредния албум със снимки от уикенда с децата – се вкарват в такива филми, че само въображението на Хичкок може да ги засенчи. Тези хора е много вероятно да ви “unfriend”-нат след като дни наред са размишлявали защо предавате искреното им и дълбоко приятелство като умишлено не харесвате никой от статусите им. Не му мислете много – параноята така или иначе ги гони – все щяха да изровят нещо, за което да се захванат, за да подклаждат налудничавия си ум с излишни за останалия свят конспирации.

KIDZAHOLIC


Знам колко е трудно човек да овладее прехласването по собственото си поколение. Но, за да запазя психическото здраве на все още нормалната част от населението трябва да призная една изконна истина: „Да се възпроизведеш всъщност не е чак толкова трудно, че да поражда океан вълни от гордост“. Да, трудното идва после с отглеждането и правенето на човек от това поколение, но моля ви, не ни правете свидетели на този процес. Честно, вашите деца представляват интерес за вас и за техните баби. Ние, останалите невинни просто попадаме в капана да следим във фийда си живота ви с детето от ставането до заспиването, без да пропускаме фазите със спането. А това е прекалено голяма жертва за нашето приятелство! Честно!

Ако мирише на манджа от нас е


Една доста по-известна блогърка от мен съвсем на скоро стигна до откровение, че гювечът, сниман с телефона под кухненската крушка, прилича на повръщано. Факт! Освен ако не са ти сготвили нещо, което 99% от приятелите ти не са яли – не си и помисляй да качваш снимки. Освен това помисли и за приятелите си – ама истински – изследване твърди, че ако приятелите ви хапват често и са с наднормено тегло – е 70% по-вероятно вие също да се сдобиете с такова. Помисли за това в предплажния сезон преди да качиш мекиците в мрежата. Точно те са виновни за обезитета в държавата!

Селфиета



Да, ти си самовлюбена и честно казано не знам как съм прекарвала часове с теб в гимназията или студентските години. Ама той алкохолът не е простил на никой. Впечатляващо е само постоянството, непоклатимото постоянство, с което качваш по 20-ина селфита на ден. Това, разбира се, е чиста проба видиотяване. И единствената причина да не съм те скрила от фийда са колажите, които правим с твоите селфита в офиса. Някои са умопомрачително сполучливи, но заради публичността на статията не мога да ги споделя, че след това ще трябва да нося червен конец, сигурно :).

Aйде от мен да мине ще ви черпя с една галерия от селфита дето истински си заслужават вниманието :) http://www.playboy.com/galleries/insane-male-russian-profile-pictures/slide-1


понеделник, 27 април 2015 г.

Да ви се намират едни 50 000 долара...

Много обичам Sony. Това е една необяснима любов, чиито корени вероятно са се разпрострели още в онова време, в което беше еднакво скъпо да си купиш видео и пиано. Но това, че популярната култура е взела връх над изкуството няма как да ни изненадва, особено тук. Все пак точно от същото време (времето на зараждащата се моя любов към Sony) датира песента на Тони Дачева - Тико Тико. Спомням си, че децата на съседите я слушаха непрекъснато. Многократно едно след друго. Децата на съседите бяха с няколко години по-малки от мен и аз им завиждах не много благородно, защото имаха телевизор Sony и видео. Песента с клипа се слушаше и превърташе на това видео... а у нас имашe телевизор Велико Търново с 8 програми и ... пиано.

Аз толкова много исках да имаме видео, обаче баща ми все повтаряше, че трябва да продадем пианото, за да купим видео. Честно, не виждах какъв е проблемът. Всички ненавиждахме пианото. Аз, защото майка ми всеки път като седнеше да ми показва тонове ми обясняваше колко фалшиво пея; сестра ми, защото учителката по руски я биеше през пръстите, когато обърка нещо... а още повече го мразеха съседите, защото нарушаваше радостта от слушането на Тони Дачева. Добре, че след няколко години сестра ми се отказа и пианото отиде в дома на моя съученичка, където сигурно е било също толкова ненавиждано.

Но първите цветни телевизори Sony са нещо изключително сантиментално за нe едно, а две поколения българи. За повечето от нас - това е първата капиталистическа стока, представител на модерните технологии. И между другото имам познати, чиито родители все още ползват тези телевизори по вилите си. И те работят. Да, носталгията по качествената техника и това да си купиш нещо "марково" е голяма. Но още по-голяма е любовта към това, което Sony представи преди няколко дни.
Или..
4K проектор с ултра къс фокус (4K Ultra Short Throw proector)


Какво казват официално от компанията за този невероятно красив продукт:

Със своя 4K проектор с ултра къс фокус, Sony съчетава висока технологична производителност с елегантен дизайн във формат, който е едновременно лесен за ползване и въздействащ като изживяване. Поставен на пода до стена, проекторът може да излъчи 147-инчово изображение с 4K Ultra HD резолюция (четири пъти по-голяма детайлност от Full HD), което прави възможно гледането на филми и спортни събития в голям мащаб. Проекторът превръща неизползваното място в прожекционно платно с размера на стената и преобразява жилищното пространство в една „жива“, динамична среда.


Празните стени стават "прозорци за забавление" с висока резолюция – подобни на киноекрани, когато гледате филм; на стени в галерия, когато се наслаждавате на любимото си изкуство; или дори на виртуални прозорци към далечни места – предлагайки уникално завладяващи и визуално впечатляващи изживявания и забавления. Проекторът използва източник на лазерна светлина, за да създаде изображение с невероятна яркост и точност на цветовете. Източникът на лазерна светлина достига пикова яркост по-бързо в сравнение с конвенционалните прожекторни лампи и има до десет пъти по-дълъг живот. 4K проекторът с ултра къс фокус е със стилен дизайн, подобен на мебел и хармониращ със съвременната жилищна среда. Този иновативен продукт демонстрира стремежа на Sony да създава образцов дизайн, който съчетава едновременно страхотни функции и отличен външен вид. Елегантното алуминиево покритие прави всеки хол да изглежда по-луксозен. Високоговорителите са без открити кабели, а в шкафа може да бъде прибрана и друга битова електроника, за да бъде стаята още по-подредена. Когато е изключен, проекторът изглежда като елегантна мебел.


А за да се влюбите и вие - освен снимките - прилагам и видео :). Единственият проблем това прекрасно Sony е, че е скъпо!

вторник, 31 март 2015 г.

Някои неща не мога да си обясня

Не много отдавна слушайки задължителния сутрешен блок на Митко Павлов по радио Магия :) чух самият Митко да чете новина за това, че от КАТ не изпращали глоби по пощата към момента (от камерите), защото им свършил ТОНЕРА.

Да, някой неща не мога да си обясня. Едно от тях е как министерството с най-голямата (числено) база от работни пчелички (да, споменато е иронично) е успяло да не намери пчеличка, която да осигури тонер.

Честно казано много ми се иска да разбера отговора на този въпрос. Също така как е възможно при превишаване на скоростта в Чехия и липса на пари в теб, чехът да ти подава ПОС да платиш с картичку, как успяват австрийците да ни намират тук, в България, за да си платим глобите от снимките с мобилните камери...
Въобще като взема да си задавам много такива въпроси, винаги стигам до извода, че никак, ама никак не е трудно да се живее добре. Даже ми се струва по-лесно. Стига да има тонер....

А междувременно в развитите страни:


P.S. Може би за това от пътната полиция в тези развити страни ползват мобилни принтери с термо печат (от Brother). За да не мислят за тонера!


Или просто имат принтери директно в колите си. Бас ловя, че никъде извън границите на нашата мила родина (и Сърбия ;)) - не можеш да чуеш Фишове нямаме. Сега ще пишем или?





понеделник, 30 март 2015 г.

Здраве, комфорт и ефективност: Ергономичните дисплеи AOC се фокусират върху индивида

Повечето потребителите вземат предвид твърде малко фактори, когато избират нов монитор. Последното поколение дисплеи предлага огромен набор от полезни възможности, които не са за пренебрегване: те защитават очите, а също гърба и врата от увреждане, и предлагат изцяло ново визуално преживяване. Нещо повече, актуалното поколение дисплеи помага също за увеличаване на продуктивността и комфорта при работа. Отговаряйки на предизвикателствата на все по-дигитализирания стил на живот, специалистът при дисплеите AOC взема под внимание нуждите на потребителите много сериозно и гарантира, че дори мониторите с най-ниска цена в гамата предлагат много от тези възможности.

По-добра ергономия за повече здраве

Работодателите могат да помогнат на всеки служител да дава най-доброто от себе си като се уверят, че са осигурили полезни ергономични функции на работното място или в домашния офис. Някои от тези ергономични функции целят да увеличат продуктивността и да предпазят здравето на потребителите като намалят умората и дискомфорта. Поради тази причина много от дисплеите, произведени от AOC, осигуряват ергономична гъвкавост в пълен обхват, като например възможност за завъртане на екрана на 90 градуса. По този начин зрителят може лесно да обърне дисплея от пейзажен в портретен формат. Така може да бъде показано по-голямо количество текст, което намалява нуждата от прелистване на текстовете или таблиците.


Накланянето на монитора с цел постигане на най-оптималния зрителен ъгъл позволява линията на наблюдение да стане възможно най-близка до 90 градуса спрямо повърхността на екрана. Когато повече потребители наблюдават един и същи екран, използването на възможността за накланяне на екрана осигурява оптимална четимост – перфектно за работа в екип.

Възможността за индивидуална настройка на височината до 130 мм е друга полезна функция, която допринася за максималния комфорт и увеличена продуктивност. Посредством настройката на височината на монитора потребителите могат перфектно да подравнят екрана спрямо собствената си височина, работната обстановка или индивидуалните си предпочитания. Това може да спомогне за избягване на болки във врата, гърба и раменете или подобни здравословни проблеми.

Тези ергономични функции са особено практични в споделени работни пространства, където всяко работно място може да бъде нагласено според индивидуалните предпочитания на всеки потребител. В допълнение, някои от тези ергономични възможности са особено практични за бързи презентации пред колегите или за споделяне на съдържание с приятели и семейството вкъщи.

Освен полезните ергономични предимства, AOC интегрира допълнителна здравно насочена функция в два от своите дисплеи (E2276VWM6 и E2476VWM6): Anti-Blue Light. Тази технология намалява вредната синя светлина и цели да намали умората в очите.

Подобрено зрително преживяване

Най-усъвършенстваните дисплеи днес отговарят на високите изисквания на професионалистите и взискателните домашни потребители като предлагат усъвършенствани технологии за изобразяване.
Ultra HD резолюцията (3840 x 2160) със своите над 8.29 милиона пиксела предлага четири пъти по-голямо количество пиксели в сравнение с Full HD панелите. В резултат на това 4K позволява на зрителите да се насладят на по-реалистични детайли, откогато и да било.

Не по-малко важно за ултра плавните изображения е и времето за реакция на пикселите на монитора. Колкото по-кратко е времето за реакция, толкова по-малко вероятно е зрителите да наблюдават замазване, което не позволява на дребните детайли да бъдат различавани. С идеално време за реакция от под 5 ms, дисплеите като AOC U2868PQU са перфектни за работа, гледане на бързи екшън сцени или динамична игра.

По-големи екрани за увеличена продуктивност

Редакторите на мултимедийно съдържание, анализаторите на пазара на ценни книжа или отделните потребители, които работят в многозадачен режим, отдавна са наясно с предимствата на мониторите с по-големи екрани. Използването на дисплеи с размер от 28" или по-голям намалява до минимум безкрайното скролиране, или превключване между приложенията.
Любителите на филми и игри отлично разбират предимствата на големите дисплеи. Функциите „картина-в-картина“ или „картина-до-картина“, както и иновативния софтуер Screen+ на AOC, който позволява разделяне на големия екран на до четири панела и гледане на няколко източника едновременно, са също толкова полезни в това отношение. По този начин, колкото по-голям е екранът, толкова по-удобен е той за многозадачна работа. Пример за монитор AOC, който комбинира функциите, изброени по-горе, е AOC U3477PQU – с размер от 34" той е най-големият модел в актуалното портфолио на марката.