Антология на магистралния шофьор или най-неприятни навици на най-скоростните пътни участъци

Веднага след като написах заглавието открих, че в него е вероятно да има фактологическа неточност, тъй като преди няколко дни на околовръстното се движех със 100 в средната лента, и отдясно ме изпревариха с около 130, а от ляво с поне 160. За сведение – в неделя (22 февруари) на Тракия – лявата лента се движеше със 130, а дясната със 120 – та може би магистралите у нас съвсем не са най-скоростните пътища. Но това е малко off topic, както се казва. Сега да продължим с дразнещите типажи, кофти навиците и липсата на тотално усещане, че е малко вероятно да си един единствен самотен ездач на цялата магистрала и може би е редно да се съобразяваш и с останалите.

Имам приятел, който твърди, че всеки може да се прави на луд, колкото си иска, стига да не пречи на останалите, и аз до някъде споделям това мнение. За това и ето КОИ най-много „пречат“ на пътя.

Жената с Micra-та

Моделът е нарицателен за малка кифленска количка. В нея обикновено жената НЕ шофира, а по-скоро изпитва голямо неудобство от преживяването, съдейки по това, че воланът е почти опрян в гърдите й и/или главата й е над него, и/или ръцете на волана вместо 2 без 10 са заковали твърдо на 12. Но истината е, че този дискомфорт изобщо не пречи на останалите водачи. Това, което пречи е, че ВОДАЧКАТА се чувства много комфортно в лявата лента със 100 (при ограничение 140). Там няма много движение, отпред на пътя е свободно и явно по-малко стресово за нея. Не и за този, който иска да я изпревари. Ако си зад нея и искаш да се възползваш от възможността да караш с позволената максимална скорост, можеш да мигаш с дългите като луд (няма да помогне – тя не ползва огледалата при дълъг път), да свиркаш (няма да разбере, че е за нея), да се долепиш до нея (изобщо няма да отрази, съществуването ти) да пееш тиролски песни в знак на отчаяние, да си гризеш ноктите до несвяст, да си блъскаш главата в таблото, да цвилиш и риташ – едновременно – НИЩО НЯМА ДА ПОМОГНЕ. Ако съдбата е благосклонна – дясната лента ще се изпразни и ще можеш да нарушиш закона за изпреварване по пътищата. Ако не – обречен си. Свали стъклото и разгледай хубавата природа на KLETA MAJKA BYLGARIQ.

Темпо(А)матьорът

Признавам си, че не съм голям фен на темпомата a.k.a. автопилот. Но това, което ме дразни в някои негови любители е когато решат да изпреварват, без да чувстват необходимост да подадат повече газ от зададената. Къде е проблемът? Неписано правило е, че когато изпреварваш не трябва да засичаш колоната която изпреварваш – или с други думи – колата която задминаваш не трябва да бие спирачки, защото докато ти се мотаеш тя вече е настигнала тази пред нея, но не може да се изнесе да изпревари, защото ти не се интересуваш от този факт. В повечето случаи  Темпо(А)матьорът си задава една средна скорост, която го устройва – примерно 135 и тежко на всички, които карат със 130 и се надяват да доживеят това изпреварване.

Къси-дълги

По принцип нямам нищо против някой да ти примига с дългите. На всеки му се случва да се разсее. На мен също доста често, возейки две деца и  куче. Но този персонаж е спечелил специалното ми внимание, защото обикновено не е с най-бързото возило, но пък му е първото след татьовата вектра, “СПОРТНО” и вероятно водачът едвам УДЪРЖА конете и МОЩТА на това BMW 318 TDS. И тъй като е усетил, че вече лети :))), започва да ти мига от едни километри все едно няма да му отнеме 10 минути да те настигне.. и то ако не си решил да бързаш де ;).

Чешитът в лявата лента

Ей този ми е любим. Решава, че поради някаква причина ще се движи в лявата лента със 110 вместо с максималната разрешена и спира колоната на бързащите. И не мърда. Много добре вижда, че си му мигнал и много добре осъзнава, че може да се прибере в дясно… но вместо това си остава застопорен в ляво и ако реши дори, че много го дразниш – натиска рязко спирачката, за да провери дали внимаваш. Решението – сещате ли за онази песен на Контрол -  „Удряй с лопата където свариш…“

Фалшивият ксенон

Ето това може да те накара да търсиш извора на светлината… а ако се случи на дълъг път зад теб – да ти се иска да се подложиш на лоботомия – все пак да ти пускат ток в мозъка би било къде къде по-хуманно отколкото това да ти боде очите.

Любителите на филма 50 нюанса синьо са много и са навсякъде. 

Наистина хора, ако ще правите нещо – направете го както трябва – не с някакви крушки от китайския сайт дето са ви излезли БЕЗ ПАРИ НАПРАВО.  Не нужно за ваше удобство – всички останали да страдат и репликата: „Аз съм си ги сложил, защото пътувам много и искам да виждам, никак ама никак не ви оправдава.“ И когато ви примигваме насреща е, защото ни заслепявате, кретени, а не за да ни светнете с дългите и да ни демонстрирате как генерирате достатъчно светлина, че да омаловажите яркостта на витлеемската звезда.

Любителят на дългите

Това са специална категория наглеци, които в 5 без 15 независимо от атмосферните условия си включват дългите и карат така през целия път. Удобно е и виждат всичко. Още повече – не ги сменят с къси дори и след като са достигнали населеното място.

Докато се разминавам с тях – винаги си представям как някой луд се е докопал до фадрома и ГАЗИИИИИИИИИ!

В тази графа слагам и всички, които поради някакви си свои съображения отказват да си настроят фаровете и насреща те заслепяват, защото единият е дълъг, а другият е само габарит  или десният свети в космоса, за да може да изпиташ направо  максимален дискомфорт от разминаването.

Все пак и другата крайност не е ОК – да си перкаш в 9 вечерта на магистралата без никакви фарове. Внимание – знайте, че ако пушенето може да ви убие, то изключените фарове по тъмно водят до сигурна смърт на пътя. Не знам тези водачи колко риба изяждат за да си светят в тъмното, но явно не достатъчно. 

Абсолютният самоубиец

Завършвам с онази специална порода ментално обременени, които са абсолютно убедени, че всички се състезават с тях, всеки им пили гуми и им се ПРАВИ докато ги изпреварва.

Лудостта на този индивид се задейства при виждане на ляв мигач в огледалото. Ефектът е същият като да развееш червения плащ на разгонен бесен бик. Той на момента подава газ и започва да се щура по лентите. Да изпреварва през аварийната – от ляво от дясно… ако може и в насрещното – ще те гони до дупка и ще намалява предизвикателно, за да се дръпнете само и само да докаже, че Nobody gonna take my car

I'm gonna race it to the ground
Nobody gonna beat my car
It's gonna break the speed of sound

Ooh it's a killing machine
It's got everything
Like a driving power big fat tires
And everything

I love it and I need it, I bleed it
Yeah, it's a wild hurricane
Alright, hold tight
I'm a highway star

Що така обидих Purple направо не знам.

Идват почивни дни и знам, че ще пътувате на някъде – пожелавам ви по-малко срещи с близкия вид, описан по-горе :).

  

Техниката се прецаква? И още как!

2015-та година се характеризира с много неща, но едно от тях е, че е годината на (черната) овца в китайския календар и има съвпадение на цели 3 петък 13-ти. :) Това може и да е голяма грозна и нещастна поличба за по-суеверната част от населението, но за скептици в тежка форма на сарказмено безприличие като мен – това е още една форма на изразяване на нещастието на нещастните.

Но в чест на това съвпадение реших да ви разкажа за 5-те най-досадни технически „случки“, които са ми се случвали. Радвай се народе на моето нещастие! :)

5. Приспал си и двете тасманийски дяволчета а.к.а. твоите наследници с някакви кански мъки. И вместо да изпиеш две големи на екс, за да притъпиш все още чутовния тропот в главата си от детски копитца, решаваш да изгледаш последния епизод на Elementary на лаптопа. Да, ама не откриваш зарядното. Да, ама след като се сетиш къде, разбираш, че купчината със свиркащи колички над него може да развали блаженството на тишината и отказваш да го изровиш. Да, ама като го пуснеш виждаш, че децата са гледали „таралежи и котки приятели“ в YouTube и после не са го спрели и имаш само 20 % батерия. Да, ама ти все пак си оптимист и започваш да гледаш с надеждата, че ще издържи някакви си 38 минути. Да, ама лаптопът загасва точно преди да разбереш, че попът е убиецът. Заспиването после е супер трудно – колебанието какво щеше да стане и ще се вземат ли главните герои… а бе, неприятна история…

4. Знаете ли кой е най-често задаваният въпрос, който получавам откакто имам този блог? Има ли смисъл да си купувам отделно устройство за навигация след като имам GPS на смартфона. И ето защо винаги казвам – ИМА СМИСЪЛ! ГОЛЯМ СМИСЪЛ. По принцип аз ползвам отделно устройство и много ама много рядко ми се налага да стигна до безумно странно местенце, използвайки навигацията на телефона (ползвам Sygic и от всички експерименти с други – няма да го заменя за нищо на света. Платен е, но си струва). И ето го този редкия момент, в който си попаднал в безкрайния каламбур на еднопосочните улички в Пловдив, например, и колкото си паникьосан, защото 96% от хората не дават мигачи, а ти все пак докато караш, гледаш и там в боба дето си го хвърлил, на къде ще завият, и хоп, аха да хванеш твоята пресечка заветна и изведнъж някой ти звъни да те пита „Кво праиш чуек“… WTF! Навигацията спира, за да приемеш и обаждането и вече си пропуснал точката на завиване. Сега трябва обиколя още веднъж безумния квартал, заради това звънене. Честно, този номер ми се случва абсолютно всеки път, когато ползвам GPS-a на телефона. Досадничко!

3. SAAB-ът отказа да запали! В най-голямата жега. На най-тесния паркинг. Докато бързах за среща с клиент! От който очаквах голяма поръчка. От която щях да изкарам не лоши пари. Единственото позитивно беше, че поне бях с ръчкомата, защото ако се беше случило с автоматика, щях да имам близка среща с хората от третия вид a.k.a. пътна помощ. А и не бях сама де… Оправихме се някакси с бутане. Между другото никога не съм си мислила, че толкова хора ще се отзоват да бутат и помагат, когато се наложи. Хубавото е, че се отзоваха. Лошото е, че ме разконспирираха, че не бутам, а само се подпирам. И все пак хубаво беше, че ми обясниха кога точно да пусна съединителя, за да запали колата след мъката на бутането. Лошото, че аз пропуснах момента  и трябваше да се повтори процедурата.  Срамна история. P.S. От паркинга ме таксуваха още 3 лв. за започнат час. Абе животът си е несправедлив и туй то.

2. Позиционирането на навигацията, когато си пешеходец – колкото съм голям фен GPS, когато съм в колата – толкова мразя пешеходните им версии. Преди години заради недоусъвършенствано позициониране обикалях малките улички в Париж в търсене на хотела в *Б*С* студа, гарниран със стачка на обществения транспорт и невъзможността да се придвижиш с такси… А съвсем на скоро Navigon ме въртя като ненормален (не, всъщност ненормалната бях аз да го следвам сляпо) из Щутгарт. Нон стоп ми сочеше да вървя на североизток – но пусто невежество – не носех скаутска екипировка, компас и телескоп да открия звездите... и макар да изядох едни гъби и да облизах мъха по няколкото

дървета по пътя – това изобщо не ми помогна да открия посоката. Ами то така става като използваш часовете по ориентиране, за да пушиш в храсталака тайно с момчетата с горния клас.

1. Батерията на телефона ми падна, точно когато звънях, че бравата на банята се е счупила и съм останала затворена отвътре.  Да, доста грозен и груб номер от страна на телефона. Прекарах само 4 часа заключена заради него. С право оглави класацията.

Разбира се, има един куп други неща които ме изнервят непрекъснато, но съм ги приела като част от ежедневието – непрестанното ъпдейтване на Adobe Acrobat… кой сварва да пише толкова версии за бога!? Новата версия на SKYPE – как от нещо работещо се получи тая скупщина бъгове – вероятно и самият чичо Бил не може да прозре… Фактът, че Chrome възприема всеки нов таб като отделен процес и спира тока на процесора ми… А и приложението, към което е насочена по-голямата част от хейта ми тия дни – CANVA – прочетох колко е удобно за правене на колажи. Тоя, който го препоръча (няма да кажа кой е) трябва да има някакво странно садистично чувство за хумор и/или нерви като корабни въжета – ТОВА Е НАЙ-БЕЗУМНО БАВНОТО И БЕЗУМНО НЕУДОБНО ПРИЛОЖЕНИЕ ЗА МАКЕТИ. Съвет, ако решите да препоръчвате нещо на хората – пробвайте го първо бе, да му се не види.

И тук смирено ви благодаря, че прочетохте днешната доза хейт. Някой ден ще напиша нещо позитивно за цветя рози и напъпили пролетни пъпки. Но не днес :)