Не обичам да си сменям лаптопа и това е – супер голям ангажимент ми се струва, а някакси се привързвам към него след толкова часове прекарани заедно :)! Поради тази причина предната ми машинка беше поправяна на няколко пъти заради заливане с кафе, падане от масата и други по-дребни инфекции, които причиниха децата и кучето на горкия ноутбук. Но след като майка ми го довърши с един замах и 200 гр. газирана кола – нямах избор. Време беше за нов и голямото чудене започна – дали да е ултрабук, дали да е с голям екран за повече удобство – ама някакси е кофти да го носиш със себе си, дали това, дали онова… Отдавна бях влюбена в една Toshiba, но заради цената любовта ни оставаше несподелена, за това въоръжена с кредитна карта и мъж (за съвет и кураж) под ръка отидох да купя едно Lenovo. Още като го пипнах – разбрах, че не е за мен. Не искам да го сравнявам с HP-то, защото става дума за различни класове и няма да е честно (не че има някакво значение за мен). И все пак – фактът, че няма подсветка на клавишите (нещо, което знаех предварително, но „на живо“ не можах да приема) и това, че клавиатурата си беше шумна на писане ме отказа тотално. Не, че нямаше да си го купя – все пак от ценовия клас, на който се бях спряла – беше с най-добри показатели, но докато момчето a.k.a. продавачът ми обясняваше някакви детайли не изпитвах грам удовлетворение. За това и започнах да се оглеждам в магазина и да гледам чантите за лаптопи… Момчето a.k.a. продавачът, обаче, забеляза моята разсеяност да не кажа незаинтересованост, към покупката и ме заразпитва какво точно искам от лаптопа си. Все още нямам отговор защо предварително не си бях задала този въпрос. Тук искам да похваля и
pcstore.bg, които макар да исках да се откажа многократно от намерението да си купя каквото и да било от тях, защото за да стигнеш до магазина им на „Коперник“ е нужно да си учил целенасочено планинско ориентиране в тежки условия и да си чел в гръцката митология за лабиринта и Минотавъра (добре, че мъжът до мен беше покрил явно и двете условия), а между другото същото важи и за излизането от магазина – все така непостижимо за обикновени не-руси жени. Както и да е – изслушвайки безумните ми доводи какво трябва да има моят бъдещ лаптоп (ще ги споделя малко по-долу – все пак това е целта на този пост) ТОЙ продавачът-консултант много любезно ми повтаряше – „А, искате ли да погледнете ето това HP. To е бизнес клас“. Честно казано за мен марката има голямо значение, а тази специално свързвам с принтери, и по-специално с принтера вкъщи, който по-скоро ми създава проблеми, отколкото да ме радва с принтирането си, и за това на всичките му опити да ми покаже прословутото HP, аз отговарях (признавам крайно нелюбезно) с – „Това лаптоп с вграден принтер ли е?“ и „От къде ще му търся после мастила“. Но, мъжете, както знаете имат едно невероятно свойство (което ни дразни обикновено, но в случая беше полезно) – просто игнорират това, което жените казват. И така се случи, че мъжът, с който отидох и мъжът продавач се съюзиха в игнорирането на безумните ми реплики и успяха да ме накарат да погледна -
HP EliteBook Folio 9470m. И какво да ви кажа – „То беше любов, то беше чудо“ (по една песен на Тодор Колев). Няма да отегчавам никой с подробности за технически характеристики – ето
линк, за най-любознателните!
Ето и информация защо:
1-во и много важно –
животът на батерията. Моята спокойно изкарва 5 часа работа, което значи, че мога да прекарам цял работен ден в някое кафе и да пращам мейли от там, вместо да се съобразявам с друга работна атмосфера; същото важи и за дългите пътувания (на които съм фен). Когато не шофираш – можеш спокойно да работиш или да си четеш / или даже да се чекираш във фейса :)!
Друго много много важно нещо за мен е клавиатурата –
да е тиха, удобна и с подсветка! Подсветката на клавишите е супер важна не само за нощните птици и други работохолици. Просто е удобство, с което човек свиква ей така и после не може да се откаже от него. Между другото аз се пристрастих към тази екстра благодарение на една външна клавиатура – Logitech K810. От тогава не мога без нея! И точка :).
Не на последно място в този лаптоп има
място за модем. Купува се отделно, но пък е гаранция, че навсякъде имаш Интернет. Нека не се лъжем – без Интернет сме направо с вързани ръце.
И да не забравя –
сравнително лек (1,70 кг.), със защита на личната информация – от разпознаване на лицето, парола, пръстов отпечатък и ДНК. (ДНК-то предстои да бъде въведено :D ) и можеш спокойно да го заливаш с всякакви неща, изтърваш и той пак щял да оцелее… Не съм пробвала все още последните, но това беше голям плюс за модела!
Това са важни екстри за един лаптоп и за това всички работещи пред екрана жени ще ги оценят високо. Премислете ги преди да се впуснете в някоя авантюра с модел, който ще ви дава възможност да приготвите семейната закуска докато зареди операционната система :).
