За Motorola с любов!

Аз съм от онези хора, които имат психологическа и физическа зависимост към телефона си. Не бих могла да го зарежа вкъщи да замина на някъде, за да си почина от Интернет, звъненето му или съобщенията – просто ми е приятно да се чувам с колеги и приятели, да пиша (и да получавам смс-и) – абе въобще да се възползвам от цялата му функционалност на телефон. Но клиширано или не – технологиите си напредват и преди доста години спрях да ползвам телефон и станах смарт човече J. Тогава започна и ходенето по мъките с многото опити да намеря подходящия за мен смарт – накратко минах през HTC, Nokia, ZTE, пак Nokia, не си спомням кои марки още – но все имаше нещо, което тотално намразвах в новия си телефон – един беше бавен,  на друг  тъча на достатъчно чувствителен, трети забиваше като му напускам един куп неща…, а днес докато обмислях тази публикация дори се сетих, че на HTC-то физически му се отчупи някаква пластмасова част около микрофона – беше нещо глупаво измислена. Тези телефони са в историята (какъвто път е поела и милата ми Motorola). Да, признавам капризна съм много, но от друга страна не искам кой знае колко – просто нещата да работят лесно и без нерви – плавно и спокойно. За това и накратко пиша защо съм влюбена в моята Motorola Atrix. И защо е вече бившата ми Motorola Atrix…

Сигурно ще ви прозвучи кифленско – ама когато получих телефона (беше подарък) въобще и не слушах какво има в него. Не е от популярните марки и не знаех какво да очаквам – но фактът, че се отключва с пръстов отпечатък направо ме побърка от кеф. Много ми се стори хем бизнес, хем малко ала Джеймс Бонд! Първа червена точка преди да е стартирал – не е малко J.

Веднага след това – откривам малка докинг станция и мишка, с която се включва към телевизора и един вид можеш да си плейваш филми през телефона (Има HDMI изход) и с мишката да навигираш процеса. Всички момчета около мене изпаднаха във възторг от тази функционалност. Лично на мен ми се вижда безсмислена кутия със заемащи-място-безполезни-неща-стоящи-отдавна-в-чекмеджето-потънали-в-прах. Не съм използвала никога през прекрасните две години, в които телефонът ми служи вярно и между нас цъфтеше любов и разбирателство!

Признавам си, че трябваше да сменя N на брой firmware-а, докато открия този, с който е Ок за мен, и точно този пък нямаше радио, което беше неудобство в  6-те пъти, в които ми се искаше пък да си послушам, но  и за това намерих решение – свалих си някакво приложение от Google Store-a, така  че и това не го броя за проблем.

А защо обичах толкова много този телефон? И защо реших да пиша за него, при все, че е вече стар модел – защото открих едни от най-важните характеристики на женския телефон – въобще нямам предвид блестящо калъфче или висулки на Swarovski, a няколко удобства, които улесняват живота на жената J:

1) Gorilla Glass – това е от първостепенна важност за всяка жена, тъй като често телефонът й стои не в джоба, а в дамската чанта, където екранът се сблъсква с червило, ключове от апартамента, ключ от колата, ключ от апартамента на гаджето, ключ от апартамента на бабата (абе въобще много ключове), запалка, визитник, химикал, метален калъф за очила, самите очила и каквото още може да си представите, че може да побере една дамска чанта. Когато екранът не се надрасква, заради това суперско покритие – тогава вече някакси по-спокойно пускаме телефонът в необятните двери на дамските потайности.

2) GPS – телефонът има навигация и това е супер спасително за всяка жена – вече съм описала защо – в поста за необходимостта от навигация! Аз лично ползвах Sygic, което е една супер прекрасна програмка (за съжаление платена – но има си начини и да се свали – не че препоръчвам този вариант).

3)  Споменах ли пръстовия отпечатък J

4) Много много издръжлива батерия! – ето това се казва истински герой на батериите – 3 часа разговори на ден, нон стоп Интернет и Facebook, снимки; няколко прочетени статии, 20-ина смс-а и батерията не се предава и това е то. Също е единственият смартфон, на който съм виждала батерията да е на 1% и той да продължава да свети. Издържал е 2 разговора от по 3 минути, когато батерията е била на 7% при все, че звъни с вибрация J;

И макар телефонът да не бе така тънък, колкото може би съвременните жени предпочитат и да ми се искаше да е малко по-ярък, когато слънцето светне в дисплея J - той отваряше бързо всички приложения и изпращаше мейли упорито и безпроблемни през цели три акаунта J. Той, телефонът е вече история, защото след  две години и половина вярна служба – нещо се прецака и чувствителността на екрана му спря да работи, първо само в една точка, след това от време на време  изобщо не работеше. И след като от сервиза в София ми казаха – „А не тъчовете свършиха“ – разбрах, че няма как да го поправя и за това : Чао, Motorola, Здравей Samsung! Дано любовта ни е също толкова прекрасна J.

Без проблеми на пътя!

Напоследък мисля все повече защо навигациите се рекламират и представят толкова много на мъжката аудитория – след като идеалните клиенти (тези, които истински се нуждаят от тази джаджа) са всъщност жените!

Да, знам, че веднага ще се появят прекрасни умни жени, които ще обяснят как чудесно се ориентират по карта, не се губят и нямат никакъв проблем с намирането на целта на пътя, но аз и голяма част от приятелките ми и познатите ми сме изпадали в следната ситуация:

Нервно звънене на любимия. Той затваря. Отново нервно звънене. Накрая отсрещната страна се предава и вдига телефона със следната реплика:

-         -  В среща съм, не мога да говоря! – той.

-          - Съжалявам, но се изгубих, виждам една голяма бяла къща с ограда и трябва да стигна до онова заведение в центъра, където бяхме на рождения ден на Данчето преди две години.. спомняш ли си? – тя.

-          - Не! Къде си? – той.

-          - Как не? Мъжът й се напи, а ти забрави подаръка в офиса! Първо се скарахме, защото винаги забравяш за моите приятели, но после ни мина! Тортата беше много красива! – тя.

-          - Казах ти, че съм в среща – кажи къде си? – той.

-          - Не знам къде съм – виждам една бяла къща с ограда на едно Т-образно кръстовище и всички улици са еднопосочни – тя.

В крайна сметка нещата се развиват добре с малко излишни нерви J

Истината е, че аз се почувствах истински сигурен шофьор, след като се сдобих с навигация. Първата получих преди няколко години (6 по-точно) – един стар модел на  Prestigio, но от скоро имам съвсем нов модел Prestigio 5700HD.  Опитах по време на едно пътуване в Истанбул и Garmin, но не знам дали заради това, че интерфейсът ми беше непознат или заради безумното шофиране в Турция – не можах да свикна с него…

Много хора смятат, че навигацията е подходяща за пътуване из непознат град или извън града, но аз въобще не съм съгласна с това. Идеална джаджа е дори за центъра на София, където всички малки улички са или еднопосочни или свършват в нищото (т.е. задънени са). Джипиесът на мен ми дава възможност да стигам на правилната уличка без да се чудя коя къде излиза,  гласовата команда ми казва къде да завия наляво, къде на дясно. Предупреждава ме за позволената скорост на всеки път съвсем дискретно, без да пречи. И ако пропуснеш да завиеш някъде – преизчислява маршрута на секундата J.

Има няколко начина да настроиш маршрута – най-лесен (това, което аз ползвам), защото ме води по главните улици; най-кратък – не препоръчвам въобще, защото, за да  спести 150 метра – ще ви прекара през някакви малки труднопроходими улички, за които дори не сте подозирали, че съществуват преди това. Поддържа и един много удобен режим – изключване на черните пътища от маршрута, за всички, които внимават как си карат колата и от къде минават с нея. Друго удобство е предупреждението за платени пътища по маршрута (може да се избегнат при желание). В България все още няма такси за магистралите и още по-малко има скоростни пътища, но ако отскачате често до Гърция – това е доста полезно инфо.

Полезна информация са и така наречените POI (интересни точки по маршрута), по тях се ориентирам къде наблизо има бензиностанция (само в България са така на често). При тези POI удобно е, че може да задам като дестинация директно Троянския манастир, например), без да се чудя за негов точен адрес J

Трябва да отбележа и, че освен навигация – поддържа и мултимедия – честно казано това ми се струва напълно излишно и за толкова години експлоатация – не съм го ползвала и веднъж – но все пак има го J.

И за всички, които се притесняват, че джи пи ес-ът ще разсейва докато шофират – това не трябва да ви безпокои. Може да избирате между мъжки и женски глас. Аз лично ползвам мъжкия (който ми се представи като Камен), но пък специалисти твърдят, че Анелия (женският му еквивалент)  се „чува“ по-добре, защото на подсъзнателно ниво човекът бил чувал и асимилирал по-добре женските гласове.

Не на последно по важност място е компактният му размер, поставен в калъфче, лесно се слага в дамската чанта без да се надраска екрана. Може и да си мислите, че това е ненужно след като спокойно може да си го държите в жабката на колата, но после помислете пак дали заради това искате да ви разбият колата и го вземете със себе си. Да не забравяме къде живеем (казвам го със съжаление).

За мен голямо удобство е и фактът, че навигацията изчислява колко време ще отнеме достигането на крайната цел. Така преди среща знам, че ми трябват 15 минути или за колко време ще стигна от София до малкото курортче в Гърция за уикенда. Не знам дали за повечето хора това би било полезна информация, но за майки с деца като мен е чудесен вариант, защото си правя сметката колко пъти ще се наложи да спираме за храненето на децата или просто, защото пътуването ще им дойде в повече.

Това е от мен – навигацията освобождава истински жените в шофирането и покоряването на маршрута Люлин 5 - Надежда бул. Илиянци не трябва да ви притеснява!

Чехия, Ламборгини, Над 1000 км (и назад), Аутобан, Порше и мнооооого емоции!

Толкова обичам да пътувам, че за мен истински важи изразът: „Човек е човек само когато е на път“ – стягането на багажа, треската от нови преживявания, предварителното четене какво задължително да видим и какво си струва да пропуснем, за да се насладим на една прясна бира (особено в Чехия) се е превърнал в особен ритуал! За това и когато разбрах за опцията да отидем до Пилзен в Чехия (като цяло се чувствам особено романтично в тази страна, харесва ми просто да съм там дори и да не правя нещо конкретно), за да караме бързи коли (по избор Lamborghini Gallardo, Ferrari F430, Porsche 911 Techart, Chevrolet Camaro SS, Hummer H1 и Hovercraft) бях във възторг. Дори мисля, че възторг не е думата, правилно описващата всички емоции и радости, които изпитах J.

Бърз преглед на опциите как да стигнем до там ни отведе до най-правилното решение – тръгваме с кола – първа спирка Братислава, Словения, нощувка в Прага, две нощувки в Пилзен, Мюнхен за мини Октоберфест на 1-ви май, Виена и зоопарка Шонбрюн, Виена и шопинг в аутлета (намаленията хич ги нямаше J) и от там обратно за София. Шофирането приятно, музиката страхотна, а чешките радиа – няма по-добър начин за забавление освен да се опитваш да пееш техния поп J.

И така – пропускам подробностите за прекрасната бира и суперската кухня – навсякъде, за да разкажа за преживяването да караш тези прекрасни коли мечта за много мъже и не малко жени J

Моят избор падна на  Lamborghini Gallardo + Ferrari F430 + Porsche 911 J Когато отидохме на пистата в едно нефункциониращо като летище вече летище се оказа, че милото Ферари се е повредило предния ден (не е лъжа на пистата имаше масло от него все още) – то отпадна естествено от избора и останаха другите два варианта.

Започвам с Поршето, което е една чудесна кола, наистина чудесна кола. Но по-скоро мисля, че е ежедневна кола за богати хора. Не знам и не мога да си обясня защо въобще някой е решил да постави седалки отзад?! Може би някакви много мънички мънички хорица биха могли да седнат, или моделът е предвиден за девета степен йоги, които могат сядайки да подложат левия си крак под седалището, а десния да закрепят зад врата си докато небрежно са поставили и двете си ръце на съседната задна седалка и, разбира се това не би навредило на тяхното усещане за комфорт докато пътуват…., но за всички останали – това не е функционално, не е удобно, не е ок дори за торбички от бутици (освен ако не са малки искрящи камъчета от Тифани).

Та – мисля всички останали коментари и описания са излишни… Вече отпред нещата не стоят така – прекрасна кожа, масивно мъжко усещане за комфорт… и относно шофирането – ммм ще се повторя, но това за мен е чудесна ежедневна кола, да бърза, да скъпа, но с нея получаваш само марката и не толкова спорта. Самата кола няма това напрежение при ускоряването, което залепя главата ти в облегалката… Може би, защото е т.нар. „атмосферка“ и липсва този „ряз“ на турбо двигателите. Безпроблемното поддържане на високите скорости е много приятно, чудесно за шофиране, но според това, което аз очаквах, а именно масивна спортна кола – усещането беше по-скоро разочароващо… Някакси започнах да си обяснявам всички пенсионери, с които се разминаваме в Швейцария, избрали тази кола за свое ежедневно возило.

Що се отнася до Ламборгини-то (полуавтоматик) –там нещата стоят по един съвсем различен начин! Макар и само Gallardo и само 500 кончета – (не мога да си представя какво е с Aventador-a…) – това е истински ЗВЯР! Сядаш почти на земята, чуваш мощта му ушите си и усещаш пулса си сякаш ще прескочи няколко удара, за да навакса скоростта на колата. Сега разбирам всички, които профучават покрай мен с тази кола на магистралата – абсолютно не можеш да се кротнеш с нея на 130 и да разглеждаш забележителностите по пътя, а камоли да четеш табели – чувстваш толкова силно рева на мотора (на който можеш да се наслаждаваш по принцип под прозрачния капак), вътре виждаш само голямата й квадратна муцуна – със сигурност усещането е ултимативна мощ и много мускули. Не разбираш как си влязъл в завоя с тази скорост и още повече не разбираш как си излязъл от него с нея, но след 30 минути тест драйв – усмивката ми не можеше да се изтрие от лицето… Е после дойде съжалението, че трябва да я оставя с надеждата животът да ни срещне отново!

В продължението – повече за самия 30 минутен тест драйв J!

Дали?

Дали си е сложила веригите така, защото само предните гуми са зимни :)
Трябва да признаем - има си неща, които са запазена мъжка територия - явно поставянето на вериги е една от тях :)!

За мен За блога За идеята

За мен

Аз съм момиче (а може би вече жена) с чувство за хумор и без грам свободно време. Защото за мен времето не е за пилеене и винаги успявам да си намеря нещо за вършене. :)

Влюбена съм в работата си и в начина, по който семейството ми ме подкрепя във всяко начинание, в което се спускам със стремглав ентусиазъм.

Обичам да пътувам и при всяка възможност сядам зад волана и потеглям на където ми видят очите . Ако мога да се измъкна от ангажиментите само за час два, с радост разглеждам околностите на София, а ако съдбата е милостива, а родители ми щедри (т.е. гледат и двете ми палави деца), разглеждам из Европа.

За блога

Този блог ще представя женската гледна точка за всички джаджи и хай-тек устройства, полезни умения при шофирането и моето мнение за предимствата на различни автомобили, които съм имала удоволствието да шофирам (или пък изобщо не е било удоволствие :)).

Всъщност изразът „хай-тек“ изобщо не е актуален, защото въобще технологиите не са високи, недостъпни и запазена територия само на мъжете.

На всяка от нас й се налага да шофира, да ползва компютър, таблет, навигация в колата и да си чете мейлите на смарт телефона. За това и е важно да разберем какво искат жените и защо биха (или не биха) си купили една джаджа. И тук въобще не говорим за това Logitech да сложат цветя на мишката, макар че това много помага. :)

Идеята

Като 99% от жените и аз съм родена истинска принцеса – капризна, недоволна и тропаща с краче – нещата трябва да се случват сега веднага in this very moment.  Така се роди и идеята за блога – да бъде едно място за hi-tech откровения. Въобще не очаквайте напудрени ревюта – пълни с херцове и гигабайти – напротив – прямо ще отговарям на няколко въпроса във всяко ревю:

1. За какво служи тази джаджа / кола? 
2. Защо би била полезна на една работеща мама / амбициозна кариеристка / средностатистическа кифла / стажантка / майка ми или друга представителка на нежния пол? 
3. Бих ли си купила това? / Бих ли каралата тази кола?

И докато отговарям на тези въпроси, ще се радвам да споделяте и вие впечатленията си с мен в коментари, съобщения и поздрави.
Ами.. това е - Нека технологиите бъдат с нас! :)