Чехия, Ламборгини, Над 1000 км (и назад), Аутобан, Порше и мнооооого емоции!

Толкова обичам да пътувам, че за мен истински важи изразът: „Човек е човек само когато е на път“ – стягането на багажа, треската от нови преживявания, предварителното четене какво задължително да видим и какво си струва да пропуснем, за да се насладим на една прясна бира (особено в Чехия) се е превърнал в особен ритуал! За това и когато разбрах за опцията да отидем до Пилзен в Чехия (като цяло се чувствам особено романтично в тази страна, харесва ми просто да съм там дори и да не правя нещо конкретно), за да караме бързи коли (по избор Lamborghini Gallardo, Ferrari F430, Porsche 911 Techart, Chevrolet Camaro SS, Hummer H1 и Hovercraft) бях във възторг. Дори мисля, че възторг не е думата, правилно описващата всички емоции и радости, които изпитах J.

Бърз преглед на опциите как да стигнем до там ни отведе до най-правилното решение – тръгваме с кола – първа спирка Братислава, Словения, нощувка в Прага, две нощувки в Пилзен, Мюнхен за мини Октоберфест на 1-ви май, Виена и зоопарка Шонбрюн, Виена и шопинг в аутлета (намаленията хич ги нямаше J) и от там обратно за София. Шофирането приятно, музиката страхотна, а чешките радиа – няма по-добър начин за забавление освен да се опитваш да пееш техния поп J.

И така – пропускам подробностите за прекрасната бира и суперската кухня – навсякъде, за да разкажа за преживяването да караш тези прекрасни коли мечта за много мъже и не малко жени J

Моят избор падна на  Lamborghini Gallardo + Ferrari F430 + Porsche 911 J Когато отидохме на пистата в едно нефункциониращо като летище вече летище се оказа, че милото Ферари се е повредило предния ден (не е лъжа на пистата имаше масло от него все още) – то отпадна естествено от избора и останаха другите два варианта.

Започвам с Поршето, което е една чудесна кола, наистина чудесна кола. Но по-скоро мисля, че е ежедневна кола за богати хора. Не знам и не мога да си обясня защо въобще някой е решил да постави седалки отзад?! Може би някакви много мънички мънички хорица биха могли да седнат, или моделът е предвиден за девета степен йоги, които могат сядайки да подложат левия си крак под седалището, а десния да закрепят зад врата си докато небрежно са поставили и двете си ръце на съседната задна седалка и, разбира се това не би навредило на тяхното усещане за комфорт докато пътуват…., но за всички останали – това не е функционално, не е удобно, не е ок дори за торбички от бутици (освен ако не са малки искрящи камъчета от Тифани).

Та – мисля всички останали коментари и описания са излишни… Вече отпред нещата не стоят така – прекрасна кожа, масивно мъжко усещане за комфорт… и относно шофирането – ммм ще се повторя, но това за мен е чудесна ежедневна кола, да бърза, да скъпа, но с нея получаваш само марката и не толкова спорта. Самата кола няма това напрежение при ускоряването, което залепя главата ти в облегалката… Може би, защото е т.нар. „атмосферка“ и липсва този „ряз“ на турбо двигателите. Безпроблемното поддържане на високите скорости е много приятно, чудесно за шофиране, но според това, което аз очаквах, а именно масивна спортна кола – усещането беше по-скоро разочароващо… Някакси започнах да си обяснявам всички пенсионери, с които се разминаваме в Швейцария, избрали тази кола за свое ежедневно возило.

Що се отнася до Ламборгини-то (полуавтоматик) –там нещата стоят по един съвсем различен начин! Макар и само Gallardo и само 500 кончета – (не мога да си представя какво е с Aventador-a…) – това е истински ЗВЯР! Сядаш почти на земята, чуваш мощта му ушите си и усещаш пулса си сякаш ще прескочи няколко удара, за да навакса скоростта на колата. Сега разбирам всички, които профучават покрай мен с тази кола на магистралата – абсолютно не можеш да се кротнеш с нея на 130 и да разглеждаш забележителностите по пътя, а камоли да четеш табели – чувстваш толкова силно рева на мотора (на който можеш да се наслаждаваш по принцип под прозрачния капак), вътре виждаш само голямата й квадратна муцуна – със сигурност усещането е ултимативна мощ и много мускули. Не разбираш как си влязъл в завоя с тази скорост и още повече не разбираш как си излязъл от него с нея, но след 30 минути тест драйв – усмивката ми не можеше да се изтрие от лицето… Е после дойде съжалението, че трябва да я оставя с надеждата животът да ни срещне отново!

В продължението – повече за самия 30 минутен тест драйв J!