За Motorola с любов!

Аз съм от онези хора, които имат психологическа и физическа зависимост към телефона си. Не бих могла да го зарежа вкъщи да замина на някъде, за да си почина от Интернет, звъненето му или съобщенията – просто ми е приятно да се чувам с колеги и приятели, да пиша (и да получавам смс-и) – абе въобще да се възползвам от цялата му функционалност на телефон. Но клиширано или не – технологиите си напредват и преди доста години спрях да ползвам телефон и станах смарт човече J. Тогава започна и ходенето по мъките с многото опити да намеря подходящия за мен смарт – накратко минах през HTC, Nokia, ZTE, пак Nokia, не си спомням кои марки още – но все имаше нещо, което тотално намразвах в новия си телефон – един беше бавен,  на друг  тъча на достатъчно чувствителен, трети забиваше като му напускам един куп неща…, а днес докато обмислях тази публикация дори се сетих, че на HTC-то физически му се отчупи някаква пластмасова част около микрофона – беше нещо глупаво измислена. Тези телефони са в историята (какъвто път е поела и милата ми Motorola). Да, признавам капризна съм много, но от друга страна не искам кой знае колко – просто нещата да работят лесно и без нерви – плавно и спокойно. За това и накратко пиша защо съм влюбена в моята Motorola Atrix. И защо е вече бившата ми Motorola Atrix…

Сигурно ще ви прозвучи кифленско – ама когато получих телефона (беше подарък) въобще и не слушах какво има в него. Не е от популярните марки и не знаех какво да очаквам – но фактът, че се отключва с пръстов отпечатък направо ме побърка от кеф. Много ми се стори хем бизнес, хем малко ала Джеймс Бонд! Първа червена точка преди да е стартирал – не е малко J.

Веднага след това – откривам малка докинг станция и мишка, с която се включва към телевизора и един вид можеш да си плейваш филми през телефона (Има HDMI изход) и с мишката да навигираш процеса. Всички момчета около мене изпаднаха във възторг от тази функционалност. Лично на мен ми се вижда безсмислена кутия със заемащи-място-безполезни-неща-стоящи-отдавна-в-чекмеджето-потънали-в-прах. Не съм използвала никога през прекрасните две години, в които телефонът ми служи вярно и между нас цъфтеше любов и разбирателство!

Признавам си, че трябваше да сменя N на брой firmware-а, докато открия този, с който е Ок за мен, и точно този пък нямаше радио, което беше неудобство в  6-те пъти, в които ми се искаше пък да си послушам, но  и за това намерих решение – свалих си някакво приложение от Google Store-a, така  че и това не го броя за проблем.

А защо обичах толкова много този телефон? И защо реших да пиша за него, при все, че е вече стар модел – защото открих едни от най-важните характеристики на женския телефон – въобще нямам предвид блестящо калъфче или висулки на Swarovski, a няколко удобства, които улесняват живота на жената J:

1) Gorilla Glass – това е от първостепенна важност за всяка жена, тъй като често телефонът й стои не в джоба, а в дамската чанта, където екранът се сблъсква с червило, ключове от апартамента, ключ от колата, ключ от апартамента на гаджето, ключ от апартамента на бабата (абе въобще много ключове), запалка, визитник, химикал, метален калъф за очила, самите очила и каквото още може да си представите, че може да побере една дамска чанта. Когато екранът не се надрасква, заради това суперско покритие – тогава вече някакси по-спокойно пускаме телефонът в необятните двери на дамските потайности.

2) GPS – телефонът има навигация и това е супер спасително за всяка жена – вече съм описала защо – в поста за необходимостта от навигация! Аз лично ползвах Sygic, което е една супер прекрасна програмка (за съжаление платена – но има си начини и да се свали – не че препоръчвам този вариант).

3)  Споменах ли пръстовия отпечатък J

4) Много много издръжлива батерия! – ето това се казва истински герой на батериите – 3 часа разговори на ден, нон стоп Интернет и Facebook, снимки; няколко прочетени статии, 20-ина смс-а и батерията не се предава и това е то. Също е единственият смартфон, на който съм виждала батерията да е на 1% и той да продължава да свети. Издържал е 2 разговора от по 3 минути, когато батерията е била на 7% при все, че звъни с вибрация J;

И макар телефонът да не бе така тънък, колкото може би съвременните жени предпочитат и да ми се искаше да е малко по-ярък, когато слънцето светне в дисплея J - той отваряше бързо всички приложения и изпращаше мейли упорито и безпроблемни през цели три акаунта J. Той, телефонът е вече история, защото след  две години и половина вярна служба – нещо се прецака и чувствителността на екрана му спря да работи, първо само в една точка, след това от време на време  изобщо не работеше. И след като от сервиза в София ми казаха – „А не тъчовете свършиха“ – разбрах, че няма как да го поправя и за това : Чао, Motorola, Здравей Samsung! Дано любовта ни е също толкова прекрасна J.