Техниката се прецаква? И още как!

2015-та година се характеризира с много неща, но едно от тях е, че е годината на (черната) овца в китайския календар и има съвпадение на цели 3 петък 13-ти. :) Това може и да е голяма грозна и нещастна поличба за по-суеверната част от населението, но за скептици в тежка форма на сарказмено безприличие като мен – това е още една форма на изразяване на нещастието на нещастните.

Но в чест на това съвпадение реших да ви разкажа за 5-те най-досадни технически „случки“, които са ми се случвали. Радвай се народе на моето нещастие! :)

5. Приспал си и двете тасманийски дяволчета а.к.а. твоите наследници с някакви кански мъки. И вместо да изпиеш две големи на екс, за да притъпиш все още чутовния тропот в главата си от детски копитца, решаваш да изгледаш последния епизод на Elementary на лаптопа. Да, ама не откриваш зарядното. Да, ама след като се сетиш къде, разбираш, че купчината със свиркащи колички над него може да развали блаженството на тишината и отказваш да го изровиш. Да, ама като го пуснеш виждаш, че децата са гледали „таралежи и котки приятели“ в YouTube и после не са го спрели и имаш само 20 % батерия. Да, ама ти все пак си оптимист и започваш да гледаш с надеждата, че ще издържи някакви си 38 минути. Да, ама лаптопът загасва точно преди да разбереш, че попът е убиецът. Заспиването после е супер трудно – колебанието какво щеше да стане и ще се вземат ли главните герои… а бе, неприятна история…

4. Знаете ли кой е най-често задаваният въпрос, който получавам откакто имам този блог? Има ли смисъл да си купувам отделно устройство за навигация след като имам GPS на смартфона. И ето защо винаги казвам – ИМА СМИСЪЛ! ГОЛЯМ СМИСЪЛ. По принцип аз ползвам отделно устройство и много ама много рядко ми се налага да стигна до безумно странно местенце, използвайки навигацията на телефона (ползвам Sygic и от всички експерименти с други – няма да го заменя за нищо на света. Платен е, но си струва). И ето го този редкия момент, в който си попаднал в безкрайния каламбур на еднопосочните улички в Пловдив, например, и колкото си паникьосан, защото 96% от хората не дават мигачи, а ти все пак докато караш, гледаш и там в боба дето си го хвърлил, на къде ще завият, и хоп, аха да хванеш твоята пресечка заветна и изведнъж някой ти звъни да те пита „Кво праиш чуек“… WTF! Навигацията спира, за да приемеш и обаждането и вече си пропуснал точката на завиване. Сега трябва обиколя още веднъж безумния квартал, заради това звънене. Честно, този номер ми се случва абсолютно всеки път, когато ползвам GPS-a на телефона. Досадничко!

3. SAAB-ът отказа да запали! В най-голямата жега. На най-тесния паркинг. Докато бързах за среща с клиент! От който очаквах голяма поръчка. От която щях да изкарам не лоши пари. Единственото позитивно беше, че поне бях с ръчкомата, защото ако се беше случило с автоматика, щях да имам близка среща с хората от третия вид a.k.a. пътна помощ. А и не бях сама де… Оправихме се някакси с бутане. Между другото никога не съм си мислила, че толкова хора ще се отзоват да бутат и помагат, когато се наложи. Хубавото е, че се отзоваха. Лошото е, че ме разконспирираха, че не бутам, а само се подпирам. И все пак хубаво беше, че ми обясниха кога точно да пусна съединителя, за да запали колата след мъката на бутането. Лошото, че аз пропуснах момента  и трябваше да се повтори процедурата.  Срамна история. P.S. От паркинга ме таксуваха още 3 лв. за започнат час. Абе животът си е несправедлив и туй то.

2. Позиционирането на навигацията, когато си пешеходец – колкото съм голям фен GPS, когато съм в колата – толкова мразя пешеходните им версии. Преди години заради недоусъвършенствано позициониране обикалях малките улички в Париж в търсене на хотела в *Б*С* студа, гарниран със стачка на обществения транспорт и невъзможността да се придвижиш с такси… А съвсем на скоро Navigon ме въртя като ненормален (не, всъщност ненормалната бях аз да го следвам сляпо) из Щутгарт. Нон стоп ми сочеше да вървя на североизток – но пусто невежество – не носех скаутска екипировка, компас и телескоп да открия звездите... и макар да изядох едни гъби и да облизах мъха по няколкото

дървета по пътя – това изобщо не ми помогна да открия посоката. Ами то така става като използваш часовете по ориентиране, за да пушиш в храсталака тайно с момчетата с горния клас.

1. Батерията на телефона ми падна, точно когато звънях, че бравата на банята се е счупила и съм останала затворена отвътре.  Да, доста грозен и груб номер от страна на телефона. Прекарах само 4 часа заключена заради него. С право оглави класацията.

Разбира се, има един куп други неща които ме изнервят непрекъснато, но съм ги приела като част от ежедневието – непрестанното ъпдейтване на Adobe Acrobat… кой сварва да пише толкова версии за бога!? Новата версия на SKYPE – как от нещо работещо се получи тая скупщина бъгове – вероятно и самият чичо Бил не може да прозре… Фактът, че Chrome възприема всеки нов таб като отделен процес и спира тока на процесора ми… А и приложението, към което е насочена по-голямата част от хейта ми тия дни – CANVA – прочетох колко е удобно за правене на колажи. Тоя, който го препоръча (няма да кажа кой е) трябва да има някакво странно садистично чувство за хумор и/или нерви като корабни въжета – ТОВА Е НАЙ-БЕЗУМНО БАВНОТО И БЕЗУМНО НЕУДОБНО ПРИЛОЖЕНИЕ ЗА МАКЕТИ. Съвет, ако решите да препоръчвате нещо на хората – пробвайте го първо бе, да му се не види.

И тук смирено ви благодаря, че прочетохте днешната доза хейт. Някой ден ще напиша нещо позитивно за цветя рози и напъпили пролетни пъпки. Но не днес :)