I'm watching you & Don't get scroogled

В каква чаша пих кафе тази сутрин :)

Когато пуснаха артикула в онлайн магазина на Майкрсофт, толкова бързо се изчерпаха нещата, че помислих, че е само за реклама... скоро обаче наличности отново имаше и ето я моята готова за сутрешно кафе чаша :).

Защо това е важно?

Ами първо Гугъл станаха толкова завладяващи, защото освен всичко друго бяха готина марка... Това е истински първото готино нещо от Майкрософт, които си позволиха да излязат от скованата корпоративна дисциплина и РЕСПЕКТ за това :)

И второ - сигурна съм, че няма човек на света (използващ компютър), който да не мисли за това колко на показ е личното му пространство, данни, предпочитания и т.н. - да не забравяме, че съвсем на скоро  компанията-търсачка обяви, че на практика можеш да намериш мейла на всеки човек благодарение на G+ акаунта (който щеш не щеш имаш)...

Та така и моето сутрешно послание днес - само don't get scroogled :)

P.S. Смятам за крайно неморално и нечовешко поведението си да направя тези снимки с телефон с Android, да ги изпратя през Gmail, да ги публикувам в Blogger и да пусна пост в G+ след това - отивам да се самопорицавам :)

ASUS Fonepad 6 – това е наистина голям телефон :)

Сигурно се чудите защо така реших да пиша за един голям телефон, доста различен от типичното нежно малко дамско бижу… Еми, така се случи, че имах желания в седмицата на 3-то март да представя нещо българско и родно, съшито с китайски ламарини a.k.a. Great Wall кола, но по ред причини не можах да стигна това, а пък имах възможност да поразгледам големия ФАБЛЕТ (е, няма такава странна дума)  - та, ето и моето скромно мнение – може би не толкова подходящ за жени, но ще бъде супер подарък за някое гадже / съпруг / син / брат / баща и други приближени от мъжки пол J.

Какво ми направи впечатление в положителен план

Големият размер е както плюс така и минус J. Екранът е цели 6 инча и то Full HD, което е супер удобство за работа – писане на мейли, за любителите на смс-ите (като мен), четене на документи и всичко друго, което сте вършили на таблета си. Много е удобен за гледане на клипчета, а има стерео говорители отпред; дори четенето на субтитри не е никак затормозяващо; струва ми се, че дори гледането на филм при някое досадно пътуване няма да е неприятно (стига да не Ви се схванат ръцете, разбира се ;).   

Като говорим за екрана - това също така е един от най-добре настройващите си автоматичната яркост дисплеи, на които съм попадала.

Големият размер се компенсира (донякъде) с една малка хитринка, наречена one hand operation. Един клик и работният дисплей се смалява до размер, в който спокойно може да боравим само с една ръка на него – много много полезно, когато в метрото чаткаш с някой, но не си седнал, защото е претъпкано и с една ръка си принуден да се държиш здраво , та ти остава само една свободна ръка за телефона (чудесно е, че пуснаха Интернет в метрото btw)…

Не на последно място – телефонът има GPS , който както знаете мнението ми, е супер удобно нещо и те спасява от носенето на втора джаджа. Лошотo разбира се е, когато някой звънне точно докато следваш инструкциите кой изход да вземеш на кръговото и тогава започва истинското разглеждане на забележителности докато приключиш разговора и отново откриеш правилната посока…, но все пак си е голямо удобство J.

Стилусът и опциите около него са нещото, в което се влюбих в този телефон (Да, да, казвам го въпреки, че дисплеят му е FULL HD). Функциите и цялостното приложение са доста добре замислени, особено за хора, които обичат да си водят бележки, да маркират определени точки по статии, които четат през телефона. Това става супер лесно и интуитивно. С лекота може да се нанесат корекции върху текст, дизайн и т.н. Още повече, че към него има т.нар. речник, който разкодира какво точно пишем като забележки върху картинката и го превръща в истински думи. Демек, като изпратим след това картинката на някой той няма да изпитва кански мъки, разчитайки разкривения ни почерк – няма какво да се лъжем – писането на ръка си отива малко по малко… а като си спомня какво настояване беше за тоя пусти краснопис едно време в училище… Това, обаче е друга тема, а едно бързо сравнение с функционалността на бележките в Samsung Note II говори много в полза ASUS – дори не искам да започвам темата, че приложението по-често забива отколкото да работи при корейският МЕГА бренд J.

И сега, разбира се, някой странности и недомислици на модела, които не си обяснявам защо производителя е спестил /  недогледал.

Първото място отново печели големият размер. Функционалното удобство е голяма работа, но предвид, че моят Samsung Galaxy Note II се води супер голям телефон и до ASUS-a изглежда като невинно телефонче – си казва думата. Дори достигането на бутоните (отстрани) за регулиране на звука докато говориш е мисия невъзможна при тези дължини и ширини на устройството.

Телефонът не е снабден с Guerilla Glass – лично за мен това е супер минус, но повечето хора не го отчитат за такъв предвид, че съвсем лесно и просто може да сложи протектор на дисплея; за мен обаче това е голяма черна точка още повече, че производителят няма как да е недогледал размера на екрана, който пуска на пазара J.

Други (може би дреболии за някой) са липсата на светкавица… Защо отсъства в модела нямам идея… И не на последно място – няма светлинна индикация за събития. С други думи – за всяко известяване – нов смс, мейл, пропуснато повикване и т.н. има само звукова индикация… Който чул чул, който не е – да си проверява ръчно. Това, по мое мнение, е супер недоглеждане и неудобство при ежедневно ползване. Вярно, че в днешно време никой не се отделя от телефона си, но чак пък толкова…

В същото време при разумно ползване (разговори, смс-и, Интернет) телефонът издържА цели три дни без зареждане, което е едно Спартанско постижение в моите ръце J.

Накратко – макар и да завърших с недостатъците на модела, за някой, който търси устройство на прилична цена за предлаганата функционалност (към момента 729 лв. в Handy) и иска да остане в страни от основните марки  - ще се радва на този истински ГОЛЯМ телефон!

Китайски калъфи за SAMSUNG GALAXY Note 2

Като цяло не съм голям фен на китайското разкрасително изкуство :) Но не се сдържах да си поръчам малко цветни китайски калъфчета и много ми харесва как се получи ефекта :))) Прикачвам малко снимки, а калъфчетата намерих в Ebay и беше малко врътка докато ги поръчам, че тези китайци не доставят в България :)))

Монитор Philips с Ergo Sensor (231P4QRY ) – кой си пада повече по здравословния начин на живот?

Замислих се какъв ли е процентът на жените, купили си монитор за компютър сами? Ей така – решили са да сменят квадратната кутия с нещо по-ново и хоп в магазина на щанда за монитори и в търсене на промоциите… Едва ли някой може да даде такава статистика, но мисля, че женското съсловия тук е завоювало около 1 процент в България. Вероятно в Скандинавските страни процентът е по-висок, но за нашите ширини – това е положението…

В същото време смятам, че жените са двигателя на здравословния начин на живот във всяка една социална клетка (в повечето случаи, но сигурно има и прекрасни изключения) – семейство,работна среда и т.н. За това и няма как да не ме измъчи въпроса, защо никой не се опитва да обясни на жените за прекрасната опция да притежават монитор за компютър с Ergo Sensor? Заемам се с тази мисия и обяснявам защо и какво ми хареса на мен в него… не успях да открия, обаче, този модел да се продава някъде в БГ, за това и не мога да кажа цена тук, но в amazon.co.uk е съвсем малко по-малко от 205 паунда.

Така – какво е туй нещо Ergo Sensor и има ли то почва и нас ? Отговор – от Philips са сложили сензор, който следи стойката ни пред компютъра и ако сметне, че сме изкривени ни сигнализира, също дава сигнал и ако сме прекалено близо до монитора или пък се застоим пред него повече от час.

Честно казано, мислих, че тези „сигнали“ ще са ми малко досадни, предвид  факта, че всеки си има маниер на работа, но нека отдадем дължимото на сензора – все пак само нещо толкова упорито и безчувствено като технологията може така неуморно да ни натяква за вредните навици, създадени през годините.

Не на последно място (харесвам това във всички монитори Philips между другото) е регулирането на зрителния ъгъл на монитора (накланя се напред и назад за максимален комфорт) и регулирането на стойката по височина…  Този комфорт на работа няма как да бъде доставен от монитор по-нисък клас със сигурност. Докато ползвах монитора с цел писането на този текст го бях сложила на ниската си холна маса и тези екстри указаха невероятно влияние върху положителното ми усещане от работата с него.

Както е видно от номера на модела още в заглавието (231P4QRY) – мониторът е 23 инча. Лично аз съм по-скоро привърженик на максимата на Мечо Пух: „Колкото повече толкова повече“, отколкото на оправдателното „Размерът няма значение“ , та с други думи с кеф бих ползвала нещо 28-29 инча, но за стандартна офис работа без много дълги таблици и графики – тези инчове вършат идеална работа J.

Еко е модерно! Този Philips притежава сертификат, който се присъжда  само на продукти, които са направени от МИНИМУМ 65% рециклирани материали и минимум опасни материали. В същото време сензорът, за  ергономия разбира и кога не сте пред монитора и затъмнява екрана автоматично (и го светва автоматично, когато се появите), което пък пести енергия.

Що се отнася до функционалността – има вградени говорители – може би няма да сте ОК със звука, но пък ако е за кратък конферентен разговор – ще свършат работа.

Не, на последно място – 4 USB-та са вградени в него – ако като мен имате закачени един куп неща като няколко флашки, външен диск, външно DVD, клавиатура и мишка, слушалки и какво ли още не – определено 4+ опции да закачвате още нещо си е положителна черта.

Да, определено това мониторче ми допадна и освен ако не се хвърля на нещо грандоманско в инчовете, той ще е един сериозен претендент да замени изстрадалия Acer вкъщи J

P.S. А и да не забравя – прочетох малко критики за скования дизайн на модела – разбира се, има какво да се жалае от Philips в тази посока, макар те да пускат на пазара доста дизайнерски неща някои дори лишени от всякаква идея за функционалност a.k.a. телевизор от съкло…. Определено външният вид е скучноват, но трябва да призная и че, не съм супер фен на гланцовия т.н. glossy дизайн, тъй като поддържането му в този лъскав глоси вид лишен от пръсти, капки, косми, прах е трудно постижимо начинание. В този смисъл, може би вдървения дизайн си струва малко повече. Също така Philips предлагат и модели в бяло, които пък може би да стоят доста прилично също! J

Range Rover Evoque – размисли и страсти. Не, само размисли, надявам се страстта да дойде след шофирането :)

Предполагам, че градските задръствания се преобърнали не една човешка съдба. Чела съм статии, за жени родили в колата, защото в задръстването не са стигнали до болницата, някои са се влюбили, защото от скука са решили да се целуват, други може би са прекратили дългогодишни връзки, разбирайки, че няма какво да си кажат, когато са сами дълго време; а е напълно възможно някой велик човек да е открил нещо още по-велико, заслужаващо дори Нобелова награда стоейки и разсъждавайки върху нещата от живота. Честно – за последното се съмнявам, защото сериозни изследвания твърдят, че интелигентните хора не са добри шофьори…

И след тъжната равносметка за моята интелигентност (все пак се имам за добър шофьор) – разказвам какво ми се случи в дългото задръстване на Семинарията… Влюбих се в един… Range Rover Evoque – прекрасно син (Mauritius Blue, ако трябва да съм съвсем конкретна) и много съблазняващ. Прекарахме доста време един до друг в това задръстване, първо срамежливо се доближавахме, а след това не много прикрито го наблюдавах как изглежда отпред, почти накрая го пропуснах пред мен, за да се насладя и на гледката отзад. Мдам (въздишка) – прекрасна кола….

Като цяло имах някакво негативно отношение към марката, което изцяло дължа на водещите на Top Gear. По принцип мога да прекарам цял ден пред телевизора, гледайки предаването и съм им заклет фен, но ме дразнят с изказванията си от типа – „Range Rover - най-добрия SUV“, „Rover-а най-суперската масова кола“ (бог да я прости) ; и заради тези натяквания не се интересувах от предложенията на марката… Голяма грешка!

За това и се влюбих така от пръв поглед в синия Evoque…  Надявам се скоро да имам възможността  и да покарам това прекрасно градско зверче  - особено с тези екстри в интериора (отопляем волан, 8 инча развлекателна система,  5 инча екран, регулируемо осветление стартиране без ключ – не че тези неща ги няма при всички нови автомобили от по-висок клас, ама глезотийки са си), за които прочетох. 

Не на последно място от съвсем скоро се предлага и 9-степенна автоматична скоростна кутия!

Ех, мечтиии J

P.S. Между другото на автомобилния салон в Женева през 2012-та видях прототипа на кабрио-то на този модел и въобще не ми хареса, но на мен по принцип не ми допадат безпокривни пространства в тези размери, така, че това е по-скоро въпрос на вкус!

Lamborghini Gallardo – 30 минутен тест драйв – 30 минути кеф и разсъждения

Вече разказах как се озовах в самата кола за 30 минутен тест драйв, а сега ще споделя няколко емоции относно преживяването, които не са изцяло свързани със самото каране, а по-скоро с преживяването на услугата.

Не ми трябваше много, за да разбера, че инструкторът на Ламбото е нещо като местната звезда на бившето летище J. Позастаряващ плейбой с високо самочувствие, отдавна необгрижвана коса и кръпки по дънките – въобще ако се беше родил в България със сигурност щеше да е спасител на Приморско и да радва с осанката и буя си плажуващите J; но той се беше родил в Пилзен, Чехия  и се беше доказал в живота до там, че да се вози с теб в Ламбото по време на тест драйва… До тук по принцип никакъв проблем, но за целта му се налагаше да говори английски, тъй като клиентите им не са само местни, както му се случи и с моя милост.  Добре, че суетата беше запазила и двете му ръце заедно с 10-те пръста в добро състояние, та с много жестове разбрах – колата да не ходи в червеното за нищо на света и ако ни спрат ченгетата с превишена скорост – това е мой проблем. 

И така славно потеглихме из летището, но дойде и неизбежният момент да излезем от него  и пробваме как се държи колата в завоите около градчето. За целта трябваше плейбоят да слезе от колата и да отвори порталът на летището. Тогава чух около 124 пъти и изречението на английски, заради което в следващите 10 минути си мислих, че очевидно ме смята за полуидиот, който ще блъсне тая прекрасна кола в портата; или с други думи: Leg on the brakes! Leg on brakes! Leg on the brakes… (Кракът на спирачката!)  Изпълнено – държах спирачката здраво (което си е цяло постижение, защото моторът си вибрира по цялото ти тяло в тая кола и човек едва се спира да не завари педала и да провери нагледно колко Джи точно е необходимо, за да му се счупи врата докато ускорява…

След  десет минути прекрасно удоволствие от шофирането на магистралата на тази неземна кола и яздене в умерен тръс на едни 500 кончета – беше време за завоите. Тогава разбрах защо беше и трескавото повтаряне за крака и спирачката – още преди първия завой – ами аз просто съм жена! Ръкомахането при инструктора предхождаше мисълта му, защото тя протичаше бавно и тягостно (даже мъчително) на английски и бързо схванах, че следва друго изречение – Madame, this is turn, don’t speed the car, you are a woman! (Госпожо, това е завой, не карайте бързо, защото сте жена).  И така, защото съм жена, не можех да карам бързо в завоите, но можех да се смея на изказването през цялото останало време…

Все пак доколкото ръкомахането на чеха до мен позволяваше – натиснах колата по завоите – определено си заслужаваше!

И накрая – времето за истинското зануляване на педала – пистата и две прави, където можеш да натискаш колкото … здрави гащи имаш J. Няма да описвам как точно набира тази кола – тези, които са имали възможност да пробват знаят – за всички други – опитайте – това е много масивно усещане за необуздана мощ и мускули, които те отсичат и ти само усещаш главата си рязко залепена в облегалката и много адреналин на талази.

Е моят тест драйв приключи, а с него и срещата ми с плейбоя от Чехия, но докато чаках реда си, разговарях с другите инструктори, които се возеха в останалите возила – всички те говореха чудесен английски и жестовете ни бяха необходими не, за да се разбираме, а за ръкостискане за „Здравей“ и „Довиждане“…

П.С. Аналогията с приморския гларус ми хрумна едва след края на теста, когато слизах от колата и инструкторът ме попита с една особено горда усмивка – U LIKE? Мисля, че този въпрос би му отивал и в един различен контекст.. Та така и аналогията.. J

Mazda 6 – спортна външност и много глезотийки

Трябва да призная, че имам пресантиман към тази марка, тъй като първата ми кола беше Мазда. Сдобих се с нея още преди да си взема книжката от КАТ и много много обичах да си я карам въпреки, че зимата вътре беше изумително студено (заради прословутото слабо парно), а лятото супер жега (заради прословутата липса на климатик). Да, имах Мазда 323, а дори не беше онази дето й се вдигат фаровете, което си е супер спортна класика. За своите 90 коня и много чувствителни педали на газта и спирачката колицата създаваше супер спортно усещане при шофиране (разбира се, съвсем илюзорно), но когато я продадох след няма и година истински ми липсваше J

Но сега ще пиша за новата Mazda 6, която остави у мен чудно добри впечатления, а съм си доста капризна, но пък без да хваля излишно – останах приятно изненадана от времето зад волана на автомобила.

Първо – външният вид – absolutely stunning! Агресивна муцуна и масивна задница – Mazda 6 е кола, след която си струва да се обърнеш и то не в смисъла на Nisan J u/o ke , след който се обръщаш, за да видиш да не би да са позволили на слепи хора да шофират, че някой изобщо е склонен да седне в туй нещо. Да, след дълго време вадене на средностатистически автомобили за средностатистически хора  - това си заслужава нашето УАУ. Поздравления!

И тъй като макар да има 175 кончета под капака – не се возим върху тях, а вътре в колата – продължавам с екстрите a.k.a глезотийки, които, сигурна съм ще задоволят и най-претенциозните хора в този среден клас автомобил.

Знам, че това никак не е женска кола, но за дамите, които търсят комфорт (и багажник), по-голям от този на клишето – малък градски автомобил – със сигурност ще оценят предложението на Mazda.

Голямо удобство за мен беше автоматичното превключване от дълги на къси (светлини) при шофиране извън града вечер. Може и да ви се струва някаква много малка подробност, но към него се привиква толкова лесно и е толкова удобно, че си струва да се спомене специално, а и кой от нас не се е изнервял от заслепяващите дълги на някой, който отказва (или не реагира толкова бързо) на пътя? ;)

Разходът! О, да това е изключително важен показател, в който Mazda са постигнали чудесни резултати. Няма да цитирам заводските характеристики, защото тези числа не включват задръствания и малко повече агресия в шофирането – т.е. не си струват да им обръщаме внимание. Но малко над 5 извънградски разход и малко под 9 градско за 2.2 дизелов двигател и 175 коня – това са много добри резултати.

Воланът – това е второто, предизвикващо усмивка нещо (след външния вид) у Mazda 6. Много много лек и в същото време толкова прецизен – определено превръща шофирането в завоите в удоволствие. Още едно голямо браво за това!

Супер екстра бе за мен възможността да настроя темпомата (т.нар. автопилот) да следва на определена дистанция автомобила пред мен. Спестява досадата от шофирането с ниска скорост през селцата по маршрута.

Е, както знаете много хубаво не е на хубаво за това и да кажа някои слабости в характера на това зверче.

Виждането назад е силно затруднено – да, има задна камера и парктроник, но все пак, за паркиране по старомодния начин, на който съм свикнала аз – липсата на видимост назад беше смущаваща. Може би не е проблем, след като си свикнеш с габаритите J

Шофирането е много комфортно. Твърде комфортно – липсва усещането за агресия на ускоряването макар колата да „набира“ бързо и безпроблемно, но усещането от това липсва. Може това да е плюс за голяма част от потребителите, но за любителите на по-спортното каране (какъвто съм аз) – тази нотка на демонстрация на мощ ми липсваше.

За този модел от Mazda са се постарали доста с технологиите и иновациите и повече за SkyActive, i-Еloop и останалите технически характеристики по-любознателните от вас може да намерят на следния линк.

P.S. След всички хубави думи, които казах, не мога да се сдържа да не спомена безумните билбордове на Mazda с мечи крака излизащи от гумите! Мазда, стегнете се – тези визии са просто безумни. Благодаря ви за вниманието!