Lamborghini Gallardo – 30 минутен тест драйв – 30 минути кеф и разсъждения

Вече разказах как се озовах в самата кола за 30 минутен тест драйв, а сега ще споделя няколко емоции относно преживяването, които не са изцяло свързани със самото каране, а по-скоро с преживяването на услугата.

Не ми трябваше много, за да разбера, че инструкторът на Ламбото е нещо като местната звезда на бившето летище J. Позастаряващ плейбой с високо самочувствие, отдавна необгрижвана коса и кръпки по дънките – въобще ако се беше родил в България със сигурност щеше да е спасител на Приморско и да радва с осанката и буя си плажуващите J; но той се беше родил в Пилзен, Чехия  и се беше доказал в живота до там, че да се вози с теб в Ламбото по време на тест драйва… До тук по принцип никакъв проблем, но за целта му се налагаше да говори английски, тъй като клиентите им не са само местни, както му се случи и с моя милост.  Добре, че суетата беше запазила и двете му ръце заедно с 10-те пръста в добро състояние, та с много жестове разбрах – колата да не ходи в червеното за нищо на света и ако ни спрат ченгетата с превишена скорост – това е мой проблем. 

И така славно потеглихме из летището, но дойде и неизбежният момент да излезем от него  и пробваме как се държи колата в завоите около градчето. За целта трябваше плейбоят да слезе от колата и да отвори порталът на летището. Тогава чух около 124 пъти и изречението на английски, заради което в следващите 10 минути си мислих, че очевидно ме смята за полуидиот, който ще блъсне тая прекрасна кола в портата; или с други думи: Leg on the brakes! Leg on brakes! Leg on the brakes… (Кракът на спирачката!)  Изпълнено – държах спирачката здраво (което си е цяло постижение, защото моторът си вибрира по цялото ти тяло в тая кола и човек едва се спира да не завари педала и да провери нагледно колко Джи точно е необходимо, за да му се счупи врата докато ускорява…

След  десет минути прекрасно удоволствие от шофирането на магистралата на тази неземна кола и яздене в умерен тръс на едни 500 кончета – беше време за завоите. Тогава разбрах защо беше и трескавото повтаряне за крака и спирачката – още преди първия завой – ами аз просто съм жена! Ръкомахането при инструктора предхождаше мисълта му, защото тя протичаше бавно и тягостно (даже мъчително) на английски и бързо схванах, че следва друго изречение – Madame, this is turn, don’t speed the car, you are a woman! (Госпожо, това е завой, не карайте бързо, защото сте жена).  И така, защото съм жена, не можех да карам бързо в завоите, но можех да се смея на изказването през цялото останало време…

Все пак доколкото ръкомахането на чеха до мен позволяваше – натиснах колата по завоите – определено си заслужаваше!

И накрая – времето за истинското зануляване на педала – пистата и две прави, където можеш да натискаш колкото … здрави гащи имаш J. Няма да описвам как точно набира тази кола – тези, които са имали възможност да пробват знаят – за всички други – опитайте – това е много масивно усещане за необуздана мощ и мускули, които те отсичат и ти само усещаш главата си рязко залепена в облегалката и много адреналин на талази.

Е моят тест драйв приключи, а с него и срещата ми с плейбоя от Чехия, но докато чаках реда си, разговарях с другите инструктори, които се возеха в останалите возила – всички те говореха чудесен английски и жестовете ни бяха необходими не, за да се разбираме, а за ръкостискане за „Здравей“ и „Довиждане“…

П.С. Аналогията с приморския гларус ми хрумна едва след края на теста, когато слизах от колата и инструкторът ме попита с една особено горда усмивка – U LIKE? Мисля, че този въпрос би му отивал и в един различен контекст.. Та така и аналогията.. J