Mazda 6 – спортна външност и много глезотийки

Трябва да призная, че имам пресантиман към тази марка, тъй като първата ми кола беше Мазда. Сдобих се с нея още преди да си взема книжката от КАТ и много много обичах да си я карам въпреки, че зимата вътре беше изумително студено (заради прословутото слабо парно), а лятото супер жега (заради прословутата липса на климатик). Да, имах Мазда 323, а дори не беше онази дето й се вдигат фаровете, което си е супер спортна класика. За своите 90 коня и много чувствителни педали на газта и спирачката колицата създаваше супер спортно усещане при шофиране (разбира се, съвсем илюзорно), но когато я продадох след няма и година истински ми липсваше J

Но сега ще пиша за новата Mazda 6, която остави у мен чудно добри впечатления, а съм си доста капризна, но пък без да хваля излишно – останах приятно изненадана от времето зад волана на автомобила.

Първо – външният вид – absolutely stunning! Агресивна муцуна и масивна задница – Mazda 6 е кола, след която си струва да се обърнеш и то не в смисъла на Nisan J u/o ke , след който се обръщаш, за да видиш да не би да са позволили на слепи хора да шофират, че някой изобщо е склонен да седне в туй нещо. Да, след дълго време вадене на средностатистически автомобили за средностатистически хора  - това си заслужава нашето УАУ. Поздравления!

И тъй като макар да има 175 кончета под капака – не се возим върху тях, а вътре в колата – продължавам с екстрите a.k.a глезотийки, които, сигурна съм ще задоволят и най-претенциозните хора в този среден клас автомобил.

Знам, че това никак не е женска кола, но за дамите, които търсят комфорт (и багажник), по-голям от този на клишето – малък градски автомобил – със сигурност ще оценят предложението на Mazda.

Голямо удобство за мен беше автоматичното превключване от дълги на къси (светлини) при шофиране извън града вечер. Може и да ви се струва някаква много малка подробност, но към него се привиква толкова лесно и е толкова удобно, че си струва да се спомене специално, а и кой от нас не се е изнервял от заслепяващите дълги на някой, който отказва (или не реагира толкова бързо) на пътя? ;)

Разходът! О, да това е изключително важен показател, в който Mazda са постигнали чудесни резултати. Няма да цитирам заводските характеристики, защото тези числа не включват задръствания и малко повече агресия в шофирането – т.е. не си струват да им обръщаме внимание. Но малко над 5 извънградски разход и малко под 9 градско за 2.2 дизелов двигател и 175 коня – това са много добри резултати.

Воланът – това е второто, предизвикващо усмивка нещо (след външния вид) у Mazda 6. Много много лек и в същото време толкова прецизен – определено превръща шофирането в завоите в удоволствие. Още едно голямо браво за това!

Супер екстра бе за мен възможността да настроя темпомата (т.нар. автопилот) да следва на определена дистанция автомобила пред мен. Спестява досадата от шофирането с ниска скорост през селцата по маршрута.

Е, както знаете много хубаво не е на хубаво за това и да кажа някои слабости в характера на това зверче.

Виждането назад е силно затруднено – да, има задна камера и парктроник, но все пак, за паркиране по старомодния начин, на който съм свикнала аз – липсата на видимост назад беше смущаваща. Може би не е проблем, след като си свикнеш с габаритите J

Шофирането е много комфортно. Твърде комфортно – липсва усещането за агресия на ускоряването макар колата да „набира“ бързо и безпроблемно, но усещането от това липсва. Може това да е плюс за голяма част от потребителите, но за любителите на по-спортното каране (какъвто съм аз) – тази нотка на демонстрация на мощ ми липсваше.

За този модел от Mazda са се постарали доста с технологиите и иновациите и повече за SkyActive, i-Еloop и останалите технически характеристики по-любознателните от вас може да намерят на следния линк.

P.S. След всички хубави думи, които казах, не мога да се сдържа да не спомена безумните билбордове на Mazda с мечи крака излизащи от гумите! Мазда, стегнете се – тези визии са просто безумни. Благодаря ви за вниманието!