Секси мъже в още по-секси коли :)

Наскоро четох материал за това как клишетата определят дори и важни избори в нашия живот – просто стереотипното мислене е много по-лесно :) и ни кара да се чувстваме от сигурната страна на нещата :).

Замислих се за някои клишета относно колите – например, че наглите шофьори винаги карат големи лъскави коли – тотално невярно – еднакъв брой „пушилници“ (моята дума за коли, от които се носи облак черен дим, който отравя де що има останало полезно вещество във въздуха, който дишаме) и „трошки“ (думата, за коли, чиито звуци на скърцане и разпадане се чуват изумително мъчително при всяко доближаване на подобно МПС) засичат и наглеят по улиците, заедно с всички останали, които бързат, големеят се, блеят или просто не са забелязали, че има и други участници в движението освен тях самите. Така, че безумният шофьор си е такъв независимо от колата, в която се е качил.

И разбира се, клишето, за което подготвям този пост – че в супер лъскавите коли се возят масово плешиви чичковци с коремчета, които компенсират определени липси с качествата на автомобила :). Това е тотално погрешно! Дори статистически погледнато – над 85% от успелите хора намират време за спорт ЕЖЕДНЕВНО и се грижат за външния си вид.

За това и подготвих илюстрация на колите на най-сексапилните мъже (2014-та) според класацията на обичаното от мен списание Marie Claire. Защо точно тяхната класация – ами защото в класацията на People (например) някои мъже хич не ми бяха секси. Но (понеже съм добра душа), за да има по-голяма представителност на извадката – по-долу съм изброила и тяхната класация, че да няма сърдити :).

На първо място в класацията - мъжът на Виктория Бекъм

За протокола: И той като всички футболисти :) има също така Range Rover. Собственик е и на: Porsche Turbo, Jeep Wrangler Unlimited, Rolls Royce Phantom Drophead Coupe, Rolls Royce Ghost, Chevy Camaro, Bentley Continental Supersports, Cadillac Escalade, Bentley Mulsanne :) 

Второто място е за момчето от книгата, която са чели всички жени по света – 50 нюанса сиво. Заради многото информация относно Ауди A8, което купува на Анастейша във филма и факта, че 4-ма от приятелите му загиват при катастрофа – не само няма много различна информация относно неговите автомобилни страсти, но и дори се прокрадва идеята, че няма кола.

Последното място на почетната стълбичка е на „добрия“ съсед и може би най-безизвестния в челната класация :)

Момчето, изостанало след престижните тройка и заело 4-тото място не ми беше направил силно впечатление в Хари Потър, но нали всички тъмни сили станаха модерни и ЗДРАЧ стана много култов.. е и  той си е супер секси де  :), но сам признава, че е ужасен шофьор.

Златното вампирско момче явно не се изживява като супер звезда, защото по-често може да бъде забелязан с огромния си американски пикап - Chevy Silverado :)

Актьорът станал сексимвол в „Плажът“, но в пъти по-добър в по-зрелите си филми :) на 5-то място. Истина си е, че някои мъже изглеждат блудкаво сладникави като млади и супер секси след определена възраст.

Между другото Лео кара с голяма гордост няколко коли. Първо се изненадах супер приятно, че се е спрял на Tesla. YES! И после бях супер разочарована да видя Toyota Prius :( Както има една приказка – както ми се издигнА в очите, така… Но той си е еко съобразен явно – личи си по целия му електрически избор :)

Номер 6 – малко клиширано но вярно. Всички си спомняме най-добрите му моменти, но за съжаление още по-красивата му жена успя да го превърне от секссимвол в осиновител. Бих се радвала да го видя без тегнещия над него анг(дж)елински ореол.

Макар колата да изглежда идеална за него – да не забравяме, че той е щастлив татко на 6 деца и може би ВАН ще му отива повече. Тъй като е фен на марката – Мерцедес, има какво да му предложат по въпроса, както вече съм писала :).

Ето и един несправедливо поставен на 7-мо място представител на мъжкия сексапил. Струва ми се, че авторът на класацията не е разбрал, че във филма Троя точно той открадна хубава Елена, но както и да е :).

Орландо Блум е истински фен на високите скорости и адреналина – за това и се радва на завидната си колекция мотори. Автопаркът му включва Porsche 912, Audi Q7, Audi A8 и Mitsubishi Outlander GT.

Номер 8, попаднал в класацията само защото говори много за секси артистки  :) (шегувкам се) и нашумял със сериала Кръгът на Доусън.

Номер  - 9! Това е абсолютното доказателство, че светът е несправедлив! Невъзможно е този уникално невероятен и извънземен човек да е на пред-последното място. Започвам да подозирам, че хората правили този избор са слепи… или фригидни! Ах, Раян Гослинг!

Макар и по-неромантичната част на населението да се влюби в него не в Тетрадката, а в DRIVE – той си остава абсолютен фен на моторите.  И най-често кара … Toyota Prius. Не си струва колаж заради нея, но все пак получавате снимка на Раян – твърде секси, за да не сложим :)

И на последно място – разглезеното момче от богаташкия квартал Ориндж Каунти. Вкусът му за коли, обаче остава съмнителен :)

И тъй като обещах, че ще дам представителна извадка на класацията на People (но бъдете внимателни, някои от представителите там може и да имат шофьорска книжка, но все още са под легалната възраст за употреба на алкохол) – ето я и нея на кратко:

1)     Chris Hemsworth - Acura MDX

2) Chris Pratt - self built, fully customized hot-rod Volkswagen Beetle

3) Jamie Dornan (за него по-горе)

4) Ki-Hong Lee – явно не достатъчно известен, за да знаем каква кола кара

5) Blake Shelton – червен пикап

6) Bradley Cooper – Toyota Prius, Mercedes-Benz G500 + 3 мотора J

7) Matt Bomer – твърди, че любимата му марка е Мерцедес

8) Michael Strahan - Aston Martin V12 Vanquish (към момента обявено за продажба)

9) Eddie Redmayne –Audi А8

10) Scott Foley – крайно недостатъчна информация за този човек

11) Tim Tebow - 1995 Ford Thunderbird (дарена на фондация)

И тъй като стана ясно, че красивите мъже карат секси коли – ето от мен и една безплатна класация на топ градовете, където се срещат най-много красиви мъже на глава от населението :)

Лос Анджелис (заради всички, които искат да пробият в Холивуд), Ванкувър (вероятно заради студа :)), Маями (ако ги има искам да знам къде се крият), Сидни!, Дъблин (явно за това си мечтая да отида там :)), Стокхолм (да признаем, че русата коса се има за привлекателна) :), Париж (очаквано в класацията), Мадрид (за къде сме без някой испански мачо) и Хавана (защото комунизмът прави хората красиви! Трюстори ви казвам!).

Един ден ще карам Порше! А какво ще кажеш за СЕГА!

One day I’ll drive a Porsche. What about NOW? Това е надписът, който посреща посетителите в музея на Порше в Щутгарт. И да знам, че Щутгарт е градът на Мерцедес, но да ви призная и Поршетата си струват :).

Като цяло винаги съм се впечатлявала  на марки, които създават цяла история след себе си и бях щастлива да пoсетя самия музей. Разходката в него е сравнителнo кратка – за час и половина си разгледал всичко внимателно и дори си изчакал опашката за симулатора, за да караш три минути в него (не е много впечатляващо) :) . Не мога да кажа същото за музея на BMW(например), където половин ден съвсем спокойно  можеш да се губиш в дебрите на историята им.

Но няма да разказвам за самия музей, а за това, че не можахме да отклоним предложението да караме една от колите (има списък, от който избираш и на практика наемаш колата за ден, седмица, час). И тъй като да караш Порше си е скъпо удоволствие (дори и под наем) – ние си знаехме, че цялата работа удоволствие ще е за час. Един час – обаче супер кеф!

Разбира се, възможностите за избор не бяха големи от останалите коли и за повечето трябваше да се чака много. На практика беше останало като опция единствено Porsche Carrera (с която имам опит и не толкова положителни впечатления)  и Porsche Panamera GTS. И като ще е лукс да е на МАКС – започнахме да попълваме документите за Панамерата.

Още щом влязох в тази кола си дадох сметка, че тая приказка за „богатите също плачат“ е измислена от богатите за бедните, за да им завиждат малко по-малко. Преди това на кратко ще споделя, че впечатленията ми от колата бяха единствено от софийските улици и разбира се, изказванията в TOP Gear.  Колата е изключително комфортна. Тъй като това е клас лимузина не сме и очаквали нещо друго, но все пак седалките, пространството, детайлите са от изключителна класа. Само за сравнение ще кажа, че примерно в топ изпълненията на BMW просто усещането не е същото. Също така съм имала възможността да се возя (не съм карала) в AUDI A6 (750 hp), което за мен си остава най-невероятната кола, като спортно усещане (sorry Lambo Gallardo), но просто всички детайли, комфорт на возене, пространство в Porsche Panamera бяха изумителни.

Що се отнася за това как върви и спира тая  кола – нямам думи! Набира като звяр, а още по-бързо спира :). Нямам да описвам техническите параметри още веднъж (от нула до 100 за 4,4 секунди и така нататък), само ще отбележа, че тоя комбиниран разход то 10,7 на 100 км дето са го смятали – според мен е по-скоро магична комбинация, отколкото постижима цифра. На практика за около 66 км. заредихме за 18 евро – което е малко над 15 разход. Пак се живее :), защото собственикът на въпросното споменато по-горе АУДИ споделя, че 30 на 100 си е неговият начин на живот.

Ние стигнахме до 220 на аутобана, но както знаете удоволствието не е в постигането на максималната скорост ( 288 км/ч), а ускорението, което е завидно в кола от този клас.

За финал – за разлика от разочароващия ми опит с Porsche Carrera от преди година, Panamera-та направо проми представите ми за това как може да се движи една голяма и сравнително тежка кола.

P.S. Един час каране на колата струва 89 евро + цената за горивото, което е изразходено.

P.P.S. Родила съм две деца на моя съпруг и се грижа доста прилично (надявам се) за него, но  никога не съм го виждала толкова щастливо нахилен както при карането на Porsche Panamara GTS, от което правя заключение, че щастието вероятно СЕ измерва с пари. :)

P.P.P.S.  Тъй като карането на тази кола си е вълнуващо дават ти водичка на тръгване. За охлаждане на страстите :).

Таблет или Лаптоп – това е въпросът!

Влюбени в модерните играчки, пристрастени към технологичните джаджи или просто в крак с времето, каквато и да е причината за зависимостта на съвременните хора към хай тек новостите, истината е, че почти всеки е похарчил част от коледния бонус/спестявания/подарък за електроника; а по мои лични наблюдения според това, което множество хора изнасят от магазините за техника – похарчените суми никак не са били малки :).

Връщам се назад във времето, когато са предложили масово производство на PC-та и големите компании са отказали подобна инвестиция с въпроса – „Че кой ще иска да си има компютър вкъщи?“. Никой вече не се осмелява да задава този въпрос, макар данните от проучвания на пазара да бележат ясен спад на десктоп машини за сметка на лаптопи и таблети.

И ако преди 15 години притежанието на лаптоп бе символ на заможност (заради безбожните цени на устройствата за средностатистическия българин), а таблетът бе само играчка от филмите за близкото бъдеще; то днес разнообразието от марки и опции е завидно и лесно достъпно. Следователно ние сме пред изкушението да заменим овехтелия си лаптоп с по-нов или пък само да го поизтупаме от прахта, уверявайки се, че ни върши все още чудесна работа, и да си купим таблет, с който да се чувстваме по-мобилни от всякога.

Таблетът

Тънък и удобен за носене, това устройство ни дава функционалността на компютър само на няколко инча площ плюс удобството да го управляваме чрез чувствителен на допир екран. Повечето потребители, обаче, се оплакват, че именно неговите малки размери (което е най-голямото предимство на таблета) не дават необходимия комфорт при по-интензивно използване и всъщност с неохота признават, че използват джаджата предимно за социални мрежи и бързо преглеждане на електронната поща. Дори и да разполагат със своите работни документи, достъпвайки ги лесно от облака, редакцията и съставянето им не е толкова удобно ако не ползват външна клавиатура. Ето защо за истинската работа се налага да се върнат към добрия стар монитор или лаптоп. Добрите новини тук са, че таблетите не са така скъпи, както в стартовите години на тяхното предлагане, а някои 7-инчови модели на тепърва търсещи популярност марки се предлагат на цени под 100 лв. Разбира се, не очаквайте свръх производителност срещу тази скромна сума. Тези модели най-често са избирани от родители за деца, които тепърва прохождат в света на личните технологични вещи и ги използват предимно за Skype разговори с приятелчета и някои по-елементарни игри и приложения.

Лаптопът

Изборът на лаптоп е толкова личен и индивидуален, колкото и изборът на собственото ви бельо – от размер, през технически параметри и функционалност до марка и цвят стоят конкретните ви потребности като потребител на конкретното устройство, за това и в следващият брой ще обясня какво да изисквате при покупка и с какво да не правите компромис. А сега ще обърна внимание на лаптопа като избор за покупка в сравнение с таблета.

Истината е, че за по-продължителна работа (и под работа имам предвид не просто разглеждане на статусите на колегите и роднините във Фейсбук), а обработка на документи, изпращане на съобщения с електронна поща, презентации, разглеждане и попълване на таблици и реална концентрация в работния процес, лаптопът е много по-функционален. При всички случаи ще се радвате на по-голяма екранна площ и удобство при писане на реална клавиатура. Разбира се, няма как да се сдобиете с нов на цената, която ще платите за един таблет от среден клас, но и комфорта на работа с него ще е различен. Размерът също няма да ни даде тази мобилността, която получаваме при таблета. А хората, които прекарват много време на път, знаят, че могат лесно да заредят таблета си в запалката на колата или с допълнителна батерия през USB кабел, нещо немислимо за лаптопа, освен ако не пътувате само с автомобил и не сте си купили специален инвертор.

Дългият живот на батерията и лекият „мобилен“ лаптоп може да получите под формата на т.нар. Ултрабук. Устройство, предлагано от някои водещи марки на пазара, което е изключително тънко, изключително лесно за пренасяне и …  все още скъпо удоволствие, защото моделите, които си заслужават надминават две хиляди лева.

2 в 1

Някои от големите технологични производители предлагат и комбинация между таблет и лаптоп. На практика имате напълно функционален лаптоп, който (когато имате нужда от таблет) освобождава екрана и вие се радвате на своята мобилност, лекота на пренасяне и тъч дисплей. Вероятно това ще бъде избора на хората, на които им се налага да съчетават множество работни процеси на компютъра с мобилността и удобството да не носиш цялото устройство със себе си. Както при всяка новост в технологиите и за този тип устройства ще трябва да платите малко повече за технически параметри, които не изпъкват пред тези на стандартните лаптопи, но пък да получите удобството на таблет и лаптоп в едно си е привилегия.

И за финал ще ви припомня, че какъвто и избор да направите, в консуматорско общество, в което живеем и работим още на следващия ден ще ви се прииска да притежавате по-новия модел и ще се чудите как да замените до вчера мечтаната джаджа с по-лъскава, по-голяма, по-тънка, по-маркова :).

P.S. Материалът е писан за списанието на Happy (и в неговата конкретна стилистика), но поради причини, които няма да коментирам тук, не е публикуван в списанието и за това го пускам тук :)

Който го е страх от тока, не бърка в контакта!

Мислих си, че след като създадоха удължителя на ръката, за да могат хората да се самоснимат и самоселфят с нужния комфорт и удобство, вече няма какво да ме изненада J. Но както знаем – неведоми са пътищата Божии и ето какво ми направо впечатление тези дни - mydlink™ Home Smart Plug DSP-W215.

Не се тревожете от името – то е създадено със специална маркетинг цел, която следват (неуморно и крайно религиозно) почти всички компании, които са ориентирани повече към бизнеса, но предлагат продукти и за бедния краен потребител, за който, разбира се, е супер лесно и удобно да запомни комбинацията от букви и цифри на техния продукт; да сподели тази комбинация с приятели, да го потърси лесно и удобно в Google… та, за наше удобство само и наше благо, от DLink са кръстили така този уред. J

Иначе става въпрос за един КОНТАКТ. Но той съвсем не е обикновен и за това толкова много ми хареса, та чак реших да прекъсна летаргията си по НЕ писане в блога и да драсна няколко реда.

Всъщност DSP-W215 прилича на контакт, мирише на контакт и вероятно има вкус на контакт J, но е малка умна машинка, в която се влюбих, защото:

-          

•      Можеш да му задаваш седмична програма- например пусни печката половин час преди да се прибера от работа J. Кеф J
•           Можеш да го управляваш от телефона си и по мрежата да му кажеш да се изключи в случай, че като мен се връщаш да проверяваш по сто пъти дали това или онова е изключено J.
•          И още по добре за най-разсеяните сред разсеяните – има си датчик за прегряване и ако въпреки всичко сте оставили неща да работи, а не е трябвало – умничкото ми то, ще се изключи само.

Не знам защо, но четейки за този контакт си представих домът на бъдещето и много ми хареса как изглежда той J

Цена много малко под 100 лв. J

Снимах се тук, снимах се там и … лятото свърши

Обичам да разглеждам албуми със снимки. Често прехвърлям на таблета и онлайн колекциите от спомени, но печатното копие ми носи една блажена носталгия и романтизъм. За това и едва ли скоро ще се откажа от разпечатването на снимки – такива на децата, които красят хладилника и периодично заменям, за да може да стоим пред него (семейно) и да си припомняме кога какво сме преживели заедно, дали не сме били скарани или изнервени преди дадена снимка (на която, обаче, всички се усмихват, защото нали остава в архива J); или пък да правя цветни колажи за изненада на някой близък или просто, за да накарам приятел да се усмихне. Колкото и лесно да е споделянето онлайн на преживяванията (и колкото и изкушаващо да е да разгледаме във Facebook кой как е изкарал уикенда или с кой е отишъл на почивка ), колекционирането на хартиени спомени си остава особен ритуал; свещенодействието на ретро носталгичните натури, които са склонни вечер, когато е много тихо и гласът (от уредбата) на Майкъл Бубле създава идеалния домашен уют, да си налеят чаша хубаво вино и с кръстосани крака на удобното кресло да разглеждат стари и нови снимки с часове.

Лятото свърши и можем да познаем това не само по задължителния тренч, с който излизаме сутрин; но и защото паметта на телефона и фотоапарата е вече запълнена със снимки, слънчеви спомени, авантюристични моменти и други доказателства, че сме били част от незабравимо отпускарско време. Дали ще съхраня на хартия всичко това – в по-голяма си част - вероятно да и ще го направя с принтер (мастиленоструен), който ще ми даде повече функционалност от една малка машинка за печатане на снимки. И тъй като човек не купува печатащо устройство всеки ден, ето и важните характеристики, на които да обърне внимание:

1) Качеството на печат е от първостепенно значение. Мастилата на Brother, например, се казват Innobella и дават гаранция за наситеност на цвета от 100 години, но все пак, когато сте в магазина, помолете да изпечатат една снимка на принтера, на който се спирате – така ще видите точно колко време отнема и дали ви харесва крайния резултат!

2) Мултифункционално устройство вместо само принтер е по-добрия избор. Такива предлагат всички най-популярни марки на пазара HP, Brother, Canon и т.н. Цените са на практика доста близки, така че си струва човек да се сдобие и със скенер ,и копир освен само с принтер. Супер екстра е устройство да поддържа печат през Wi-Fi, което означава, че може да се печата директно през телефона и таблета без кабели и специални настройки.

3) Детайлите около гаранцията са от особено значение. При различните производители тя варира – от 1 година при HP до 3 при Brother, например.

4) Ключов фактор за покупката е и цената на оригиналните консумативи. Дори и да купим евтин принтер, ако след това трябва да инвестираме в скъпи мастила, на практика няма да сме взели най-мъдрото решение. За това и цената на консуматива, както и дали той се продава отделно (дали човек може да купи жълто или черно, когато само единият цвят е за смяна), а не целия комплект,е важна част от бюджета, който печатащото устройство ще гълта периодично. Японската марката Brother,например, съвсем скоро представиха мултифункционални устройства (серия Ink Benefit), за които твърдят, че печатат на една цветна страница струва под 5 стотинки.

След всички тези техническите характеристики, ни остава да си пожелаем повече ярко наситени моменти в нашия живот, които да ни карат да ги съхраним за поколенията на хартия. А аз ще си позволя да продължа една прекрасна мисъл на Жан Бодрийар – „Фотографията е нашето пречистване. Примитивните общества имат техните маски, буржоазните общества имат техните огледала. Ние имаме нашите снимки, които не позволяват на спомените ни да избледнеят.“

P.S. Материалът е писан за списание Жената днес - списанието институция за поколения българки

Бисквитки на MAX

Официално сме месец октомври и още по-официално дори най-големите представители на моржуващия свят са се отказали от плажуването, за това реших да разкажа за нещо колкото съблазнително, толкова и калорично (ами така де, щом няма да се ходи на море може да се ядат бисквитки на килограм; пардон на МАХ). Нали не си мислихте, че няма да се възползвам от 4G опциите на телекома? J

Първо – за всички заблудени от заглавието – бисквитки нямаше… Тъжно, но факт – нищо сладичко не открих в кутията като си купих предплатената бисквиДа… първо смятах да се оплача за заблуждаваща реклама; после смятах да им предложа да слагат и по пакет Обикновени на Победа (така де – няма по-евтини) в кутийката или поне онези Траяна (спомняте ли си рекламата „И са много и са гнусни – ха-ха!); а най-накрая реших, че все пак ужасно се нуждая Интернет в този момент, и ще се нуждая от него за следващия месец, за това по-добре да не си мисля глупости, ами да си плащам за кутийката и да се наслаждавам на 4G –то J

Е, то 4G-то се оказа не по-малък мираж и заблуждение от самата бисквиДа, ама да речем, че Бургас (за където ми бе необходим тоя мити ИнтернеД) не съм успяла да намеря прословутото място, на което да застана та барем да ме удари силата на тоз мощен сигнал J.

НО! Стига лоши приказки, че ще има после – ама защо така, ама не с рогите напред – ще споделя нещата, които наистина ме разочароваха и първото беше, че, за да улови сигнал трябваше да е залепена до тераса, прозорец или друг приток на въздух и вътре в помещението трудно ставаше работата, но все пак обхватът е 10 метра, така, че това се преживява J

Съвсем накратко – нямаше ГРАМ покритие на любимия плаж, който няма да споделя къде е, защото bTV от време на време показват тези прекрасни закътани местенца на юг и после те вече престават да бъдат прекрасни и закътани… в този ред на мисли – това май си беше абсолютен плюс, защото не ми се беше случвало от доста време да прекарам цял ден без Интернет J Да, пристрастена съм към информационните потоци, ама този блог не съм го създала, за да говоря за моите проблеми, за това обратно към МАХималната бисквитка. Няма как да се оплаквам, че там е нямало обхват – все пак дори всеослушващото се журналистическо ухо на bTV не е открил плажа, та защо хората МАХ да го направят заради мен и още 100-тина посетители J.

Следващият проблем беше по-скоро административен – незнайно защо потребителите на предплатената услуга нямат възможност да се регистрират и да следят в реално време изразходения трафик; може би е малко дребнаво от моя страна, но ме подразни като недомислица.

И за финал ще кажа, че въпреки по-горното описание на нещата, бях изключително доволен потребител на бисквитката, която държеше сигнал (веднага щом го хване) стабилно и не съм имала кой знае какви проблеми. С радост бих я ползвала пак (даже в момента се използва самото устройство презаредено наново). Аз лично я разнасях два месеца в дамската си чанта и се чувствах сигурна, че мога да работя спокойно, без да се притеснявам, че ще й падне батерията неочаквано или ще остана без покритие.

С други думи – препоръчвам услугите с две ръце J Йей J

Любов към телекомуникационните компании, започнала с гръцка сватба, изродила се в групово изнасилване на моето търпение и приключила с брак по сметка с богат австриец… и от време на време изневери заради съблазнителни предложения

Спомням си защо се сдобих с карта на Globul още когато операторът встъпи (така да се каже) в длъжност по нашите земи. На всички им беше много писнало от страха, който Мтел внасяше по време на разговор с безумните ДВА ЛЕВА на минута; но тогава се появи неустоимата глобулска оферта – да вземеш карта без пари и да пращаш смс-и до полудяване също без пари. 

Като бедни, но все пак разглезени тийнейджъри веднага цялата тайфа се сдобихме с по един B CONNECT и по цял ден пишехме смс-и. Връзката ми с алчния Мтел беше зад гърба ми, а възможността за безплатни съобщения ме опияняваше… както и всички около мен. Писането на смс-и беше основна форма на живот. Развих уникални способности на писане с палците върху един SIEMENS А35… Бях му настроила опциите на клавишите да пукат (все едно копчетата са твърди) докато пишех и това така истински пукаше, че съм сигурна, че родителите ми, съседите ми и хората, обречени на съществуване в периметър от 20 метра около мен са били готови да се подложат на лоботомия заради звука идващ от нон стоп писането на смс-и…

Да, ама нали гърците са един народ, пропит с хитрост и лукави начини за зарибяване на клиенти J, бързо отразяха кранчето на безплатните смс-и и щем не щем пак трябваше да си плащаме за разговорите! Каква наглост и безочие – да си плащаш за нещо, което ползваш…. Не мога да преглътна все още тази идея… още малко ще ни задължат и данъците да си плащаме защото живеем в тая държава, ама това е една друга тема J.

Трябва да призная, че лека по лека (а и заради безплатните смс-и, които отвориха дверите на моето меркантилно сърце) аз се влюбих в новия оператор и дълго време го защитавах от всякакви нападки и безочливи обвинения за липса на покритие на много места :).

Добре де – ама любовта нали е сляпа само в началото и лека по лека хормоните и еуфорията започнаха да отстъпват място на здравия разум у мен и лекинко да ме дразнят определени факти, свързани с тяхното качество на услугите….

Тъй като е ставало въпрос колко много обичам да пътувам… е още повече обичам да говоря … и по време на пътуването в страната разговорът ми се прекъсваше доста често поради липса на обхват в най-различни точки на държавата. И.. Не – не си мислете, че говорим за някакви закътани селца, скрити в полите на някоя планина… аз изобщо не си падам по този вид туризъм и съм с дълбоко урбанизирана натура… с други думи – говорим за официални пътища част от международната пътна система, в която и нашата страна участва…

Тази липса на обхват събуди първите искрици на раздразнение на нашата вече поостаряла любов с Глобул… След това дойде и проблемът с Интернета, който е по-скоро изумително бавен почти навсякъде… дори в София не навсякъде хващах „H+” или “3G”, а да не ви говоря за някое по-закътано плажче….  И да – вече това съвсем уби нашата любов… започнаха да се прокрадват порочни мисли за развод, тъй като имаше чести скандали между нас… разбира се и некомпетентността на моя оператор в лицето на кол центъра допринасяше за яростните емоции, които предизвикваше комуникацията помежду ни. “Колко G ползвате” беше въпросът, който истински преля чашата! Въпрос, който ми беше зададен въпреки факта, че моят любим знаеше много добре, че не мога да ползвам повече, отколкото той реши да ми даде…

Като фен на скандинавската култура на правене на бизнес дълго време чаках да видя зашеметяващи по качество и удобство услуги, след като компанията бе придобита от норвежкия Telenor Group. За жалост на пазара на услуги и предложения за планове дълго време Globul се правеха, че не съществуват….

За това и един ден просто нервите ми не издържаха и подадох молба за развод, пардон – за прехвърляне на номера! Сега ползвам услугите на Mtel с изключително удобния (поне за мен) план ТРАНСФЕР. Сметката ми намаля два пъти и не се ограничавам въобще по никакъв повод…

Е, признавам си, че от време на време изневерявам на новия си брак с една карта от Виваком, която ползвам за стационарни телефони, но австриецът е разумен и вярвам, че ще подходи с разбиране към моите нужди.

Всичките ми тези перипетии от Мтел да се прехвърля на Глобул заради нещо безплатно, всичките надежди, че нещо ще се промени в услугите към по-добро ми напомнят на един стар виц:

Когато бях на 16 години си мечтаех да си имам гадже с големи цици.

На 18 най-после си намерих. Но нямаше никакви чувства. Затова реших да си търся сантиментално и много чувствително момиче.

На 21 си намерих. Тя беше толкова чувствителна, че се разплакваше от най-малкото нещо. По цял ден плачеше за какво ли не, а от време навреме заплашваше, че ще се самоубие.

Затова реших, че ми трябва темпераментно, динамично момиче.

На 26 си намерих. Тя кипеше от енергия, започваше едновременно десет неща и без да завърши нито едно на другия ден започваше нови десет. Отначало беше много интересно, но после започнах да се чувствам като идиот около нея. Много енергия, но без посока. Реших да си търся умно и практично момиче.

На 31 я намерих и се ожених за нея. Тя беше много умна и здраво стъпила и с двата си крака на земята. Беше толкова практична, че се разведе с мене и ми взе всичко което имах.

Сега съм стар и мъдър. И си търся момиче с големи цици!

Извинявайте за дългия пост, но емоциите около моите връзки винаги са в повече J

P.S. Написах този по време на #ОфисПодНебето, където слънцето печеше много, но имаше безплатен студен чай J