Един ден ще карам Порше! А какво ще кажеш за СЕГА!

One day I’ll drive a Porsche. What about NOW? Това е надписът, който посреща посетителите в музея на Порше в Щутгарт. И да знам, че Щутгарт е градът на Мерцедес, но да ви призная и Поршетата си струват :).

Като цяло винаги съм се впечатлявала  на марки, които създават цяла история след себе си и бях щастлива да пoсетя самия музей. Разходката в него е сравнителнo кратка – за час и половина си разгледал всичко внимателно и дори си изчакал опашката за симулатора, за да караш три минути в него (не е много впечатляващо) :) . Не мога да кажа същото за музея на BMW(например), където половин ден съвсем спокойно  можеш да се губиш в дебрите на историята им.

Но няма да разказвам за самия музей, а за това, че не можахме да отклоним предложението да караме една от колите (има списък, от който избираш и на практика наемаш колата за ден, седмица, час). И тъй като да караш Порше си е скъпо удоволствие (дори и под наем) – ние си знаехме, че цялата работа удоволствие ще е за час. Един час – обаче супер кеф!

Разбира се, възможностите за избор не бяха големи от останалите коли и за повечето трябваше да се чака много. На практика беше останало като опция единствено Porsche Carrera (с която имам опит и не толкова положителни впечатления)  и Porsche Panamera GTS. И като ще е лукс да е на МАКС – започнахме да попълваме документите за Панамерата.

Още щом влязох в тази кола си дадох сметка, че тая приказка за „богатите също плачат“ е измислена от богатите за бедните, за да им завиждат малко по-малко. Преди това на кратко ще споделя, че впечатленията ми от колата бяха единствено от софийските улици и разбира се, изказванията в TOP Gear.  Колата е изключително комфортна. Тъй като това е клас лимузина не сме и очаквали нещо друго, но все пак седалките, пространството, детайлите са от изключителна класа. Само за сравнение ще кажа, че примерно в топ изпълненията на BMW просто усещането не е същото. Също така съм имала възможността да се возя (не съм карала) в AUDI A6 (750 hp), което за мен си остава най-невероятната кола, като спортно усещане (sorry Lambo Gallardo), но просто всички детайли, комфорт на возене, пространство в Porsche Panamera бяха изумителни.

Що се отнася за това как върви и спира тая  кола – нямам думи! Набира като звяр, а още по-бързо спира :). Нямам да описвам техническите параметри още веднъж (от нула до 100 за 4,4 секунди и така нататък), само ще отбележа, че тоя комбиниран разход то 10,7 на 100 км дето са го смятали – според мен е по-скоро магична комбинация, отколкото постижима цифра. На практика за около 66 км. заредихме за 18 евро – което е малко над 15 разход. Пак се живее :), защото собственикът на въпросното споменато по-горе АУДИ споделя, че 30 на 100 си е неговият начин на живот.

Ние стигнахме до 220 на аутобана, но както знаете удоволствието не е в постигането на максималната скорост ( 288 км/ч), а ускорението, което е завидно в кола от този клас.

За финал – за разлика от разочароващия ми опит с Porsche Carrera от преди година, Panamera-та направо проми представите ми за това как може да се движи една голяма и сравнително тежка кола.

P.S. Един час каране на колата струва 89 евро + цената за горивото, което е изразходено.

P.P.S. Родила съм две деца на моя съпруг и се грижа доста прилично (надявам се) за него, но  никога не съм го виждала толкова щастливо нахилен както при карането на Porsche Panamara GTS, от което правя заключение, че щастието вероятно СЕ измерва с пари. :)

P.P.P.S.  Тъй като карането на тази кола си е вълнуващо дават ти водичка на тръгване. За охлаждане на страстите :).