Да ви се намират едни 50 000 долара...

Много обичам Sony. Това е една необяснима любов, чиито корени вероятно са се разпрострели още в онова време, в което беше еднакво скъпо да си купиш видео и пиано. Но това, че популярната култура е взела връх над изкуството няма как да ни изненадва, особено тук. Все пак точно от същото време (времето на зараждащата се моя любов към Sony) датира песента на Тони Дачева - Тико Тико. Спомням си, че децата на съседите я слушаха непрекъснато. Многократно едно след друго. Децата на съседите бяха с няколко години по-малки от мен и аз им завиждах не много благородно, защото имаха телевизор Sony и видео. Песента с клипа се слушаше и превърташе на това видео... а у нас имашe телевизор Велико Търново с 8 програми и ... пиано.

Аз толкова много исках да имаме видео, обаче баща ми все повтаряше, че трябва да продадем пианото, за да купим видео. Честно, не виждах какъв е проблемът. Всички ненавиждахме пианото. Аз, защото майка ми всеки път като седнеше да ми показва тонове ми обясняваше колко фалшиво пея; сестра ми, защото учителката по руски я биеше през пръстите, когато обърка нещо... а още повече го мразеха съседите, защото нарушаваше радостта от слушането на Тони Дачева. Добре, че след няколко години сестра ми се отказа и пианото отиде в дома на моя съученичка, където сигурно е било също толкова ненавиждано.

Но първите цветни телевизори Sony са нещо изключително сантиментално за нe едно, а две поколения българи. За повечето от нас - това е първата капиталистическа стока, представител на модерните технологии. И между другото имам познати, чиито родители все още ползват тези телевизори по вилите си. И те работят. Да, носталгията по качествената техника и това да си купиш нещо "марково" е голяма. Но още по-голяма е любовта към това, което Sony представи преди няколко дни.
Или..
4K проектор с ултра къс фокус (4K Ultra Short Throw proector)

Какво казват официално от компанията за този невероятно красив продукт:

Със своя 4K проектор с ултра къс фокус, Sony съчетава висока технологична производителност с елегантен дизайн във формат, който е едновременно лесен за ползване и въздействащ като изживяване. Поставен на пода до стена, проекторът може да излъчи 147-инчово изображение с 4K Ultra HD резолюция (четири пъти по-голяма детайлност от Full HD), което прави възможно гледането на филми и спортни събития в голям мащаб. Проекторът превръща неизползваното място в прожекционно платно с размера на стената и преобразява жилищното пространство в една „жива“, динамична среда.

Празните стени стават "прозорци за забавление" с висока резолюция – подобни на киноекрани, когато гледате филм; на стени в галерия, когато се наслаждавате на любимото си изкуство; или дори на виртуални прозорци към далечни места – предлагайки уникално завладяващи и визуално впечатляващи изживявания и забавления. Проекторът използва източник на лазерна светлина, за да създаде изображение с невероятна яркост и точност на цветовете. Източникът на лазерна светлина достига пикова яркост по-бързо в сравнение с конвенционалните прожекторни лампи и има до десет пъти по-дълъг живот. 4K проекторът с ултра къс фокус е със стилен дизайн, подобен на мебел и хармониращ със съвременната жилищна среда. Този иновативен продукт демонстрира стремежа на Sony да създава образцов дизайн, който съчетава едновременно страхотни функции и отличен външен вид. Елегантното алуминиево покритие прави всеки хол да изглежда по-луксозен. Високоговорителите са без открити кабели, а в шкафа може да бъде прибрана и друга битова електроника, за да бъде стаята още по-подредена. Когато е изключен, проекторът изглежда като елегантна мебел.

А за да се влюбите и вие - освен снимките - прилагам и видео :). Единственият проблем това прекрасно Sony е, че е скъпо!

Някои неща не мога да си обясня

Не много отдавна слушайки задължителния сутрешен блок на Митко Павлов по радио Магия :) чух самият Митко да чете новина за това, че от КАТ не изпращали глоби по пощата към момента (от камерите), защото им свършил ТОНЕРА.

Да, някой неща не мога да си обясня. Едно от тях е как министерството с най-голямата (числено) база от работни пчелички (да, споменато е иронично) е успяло да не намери пчеличка, която да осигури тонер.

Честно казано много ми се иска да разбера отговора на този въпрос. Също така как е възможно при превишаване на скоростта в Чехия и липса на пари в теб, чехът да ти подава ПОС да платиш с картичку, как успяват австрийците да ни намират тук, в България, за да си платим глобите от снимките с мобилните камери...
Въобще като взема да си задавам много такива въпроси, винаги стигам до извода, че никак, ама никак не е трудно да се живее добре. Даже ми се струва по-лесно. Стига да има тонер....

А междувременно в развитите страни:

P.S. Може би за това от пътната полиция в тези развити страни ползват мобилни принтери с термо печат (от Brother). За да не мислят за тонера!

Или просто имат принтери директно в колите си. Бас ловя, че никъде извън границите на нашата мила родина (и Сърбия ;)) - не можеш да чуеш Фишове нямаме. Сега ще пишем или?

Здраве, комфорт и ефективност: Ергономичните дисплеи AOC се фокусират върху индивида

Повечето потребителите вземат предвид твърде малко фактори, когато избират нов монитор. Последното поколение дисплеи предлага огромен набор от полезни възможности, които не са за пренебрегване: те защитават очите, а също гърба и врата от увреждане, и предлагат изцяло ново визуално преживяване. Нещо повече, актуалното поколение дисплеи помага също за увеличаване на продуктивността и комфорта при работа. Отговаряйки на предизвикателствата на все по-дигитализирания стил на живот, специалистът при дисплеите AOC взема под внимание нуждите на потребителите много сериозно и гарантира, че дори мониторите с най-ниска цена в гамата предлагат много от тези възможности.

По-добра ергономия за повече здраве

Работодателите могат да помогнат на всеки служител да дава най-доброто от себе си като се уверят, че са осигурили полезни ергономични функции на работното място или в домашния офис. Някои от тези ергономични функции целят да увеличат продуктивността и да предпазят здравето на потребителите като намалят умората и дискомфорта. Поради тази причина много от дисплеите, произведени от AOC, осигуряват ергономична гъвкавост в пълен обхват, като например възможност за завъртане на екрана на 90 градуса. По този начин зрителят може лесно да обърне дисплея от пейзажен в портретен формат. Така може да бъде показано по-голямо количество текст, което намалява нуждата от прелистване на текстовете или таблиците.

Накланянето на монитора с цел постигане на най-оптималния зрителен ъгъл позволява линията на наблюдение да стане възможно най-близка до 90 градуса спрямо повърхността на екрана. Когато повече потребители наблюдават един и същи екран, използването на възможността за накланяне на екрана осигурява оптимална четимост – перфектно за работа в екип.

Възможността за индивидуална настройка на височината до 130 мм е друга полезна функция, която допринася за максималния комфорт и увеличена продуктивност. Посредством настройката на височината на монитора потребителите могат перфектно да подравнят екрана спрямо собствената си височина, работната обстановка или индивидуалните си предпочитания. Това може да спомогне за избягване на болки във врата, гърба и раменете или подобни здравословни проблеми.

Тези ергономични функции са особено практични в споделени работни пространства, където всяко работно място може да бъде нагласено според индивидуалните предпочитания на всеки потребител. В допълнение, някои от тези ергономични възможности са особено практични за бързи презентации пред колегите или за споделяне на съдържание с приятели и семейството вкъщи.

Освен полезните ергономични предимства, AOC интегрира допълнителна здравно насочена функция в два от своите дисплеи (E2276VWM6 и E2476VWM6): Anti-Blue Light. Тази технология намалява вредната синя светлина и цели да намали умората в очите.

Подобрено зрително преживяване

Най-усъвършенстваните дисплеи днес отговарят на високите изисквания на професионалистите и взискателните домашни потребители като предлагат усъвършенствани технологии за изобразяване.

Ultra HD резолюцията (3840 x 2160) със своите над 8.29 милиона пиксела предлага четири пъти по-голямо количество пиксели в сравнение с Full HD панелите. В резултат на това 4K позволява на зрителите да се насладят на по-реалистични детайли, откогато и да било.

Не по-малко важно за ултра плавните изображения е и времето за реакция на пикселите на монитора. Колкото по-кратко е времето за реакция, толкова по-малко вероятно е зрителите да наблюдават замазване, което не позволява на дребните детайли да бъдат различавани. С идеално време за реакция от под 5 ms, дисплеите като AOC U2868PQU са перфектни за работа, гледане на бързи екшън сцени или динамична игра.

По-големи екрани за увеличена продуктивност

Редакторите на мултимедийно съдържание, анализаторите на пазара на ценни книжа или отделните потребители, които работят в многозадачен режим, отдавна са наясно с предимствата на мониторите с по-големи екрани. Използването на дисплеи с размер от 28" или по-голям намалява до минимум безкрайното скролиране, или превключване между приложенията.

Любителите на филми и игри отлично разбират предимствата на големите дисплеи. Функциите „картина-в-картина“ или „картина-до-картина“, както и иновативния софтуер Screen+ на AOC, който позволява разделяне на големия екран на до четири панела и гледане на няколко източника едновременно, са също толкова полезни в това отношение. По този начин, колкото по-голям е екранът, толкова по-удобен е той за многозадачна работа. Пример за монитор AOC, който комбинира функциите, изброени по-горе, е AOC U3477PQU – с размер от 34" той е най-големият модел в актуалното портфолио на марката.

Дразнещи навици на лошите (и) нахални шофьори в градската среда

След не много краткото материалче за Антология на магистралния шофьор или най-неприятните навици на най-скоростните пътни участъци да разгледаме на бързо и какво ни изнервя при шофирането в градската джунгла и да се надяваме, че това ще достигне до повече хора та може и някой да си вземе поука. Едва ли не.

МИГАЧЪТ

Знам, че коства много усилия да укажеш желаната от теб посока, предполагам също така, че може би тиктакането на мигача, те кара да се чувстваш дискомфортно, но повярвай ми – вероятността зад или около теб да кара Маг Мазнина и да отгатне посоката ти на движение е на практика отрицателна. За това спести на няколко колони нервното щуране, преместване и изпускане на неприятни думи пред децата на задната седалка и просто ДАЙ *ИБАН мигач, мамка му.  

Няколко уточнения:

1) Да минеш на право след като си подал ляв / десен мигач не помага, а напротив влошава ситуацията.

      2) Да свиркаш с клаксона за отнето предимство не е ОК, защото без мигач никой не е разбрал в каква посока ще се движиш.

И

3)  О, да – много важно трето. Да стоиш в лявата бърза колона без мигач на кръстовище без секция и да пуснеш мигача чак когато ти дойде реда да завиеш на зелено, саботирайки всички зад теб, които са предполагали, че ще продължиш на право НЕ ТЕ ОНЕВИНЯВА. Изнервя целия трафик зад теб!

СМЕНЯНЕТО НА ЛЕНТИ В ЗАДРЪСТВАНЕ

Всички разбрахме, че бързаш. Дори двегодишният ми син разбра това, наблюдавайки с широко отворени очи как сменяш лява и дясна лента 6 пъти за последните двеста метра при положение, че целият трафик е ЗАДРЪСТЕН и че докато го правиш засичаш няколко коли. Честито, след всички нерви, маневри и хитринки си се придвижил една кола пред мен. Уау! Must be proud!

ЗАПУШВАНЕТО НА ЛЕНТАТА ЗА ДЕСЕН ЗАВОЙ

Приемам, че някакъв процент хора минават през това кръстовище супер рядко и са проспали знака за секция на кръстовището и че лентата е само за завиващи на дясно. Идеята е да се облекчи трафика и за това там няма коли, а не защото никой не се е сетил да се нареди там, тъпако, за да застане най-отпред с ляв мигач (или още по-зле да пререди цялата колона, спирайки в средата на кръстовището). Колко хитро от твоя страна – някакви смотаняци чакат няколко светофара, за да минат на право, а ти просто се чувстваш късметлия и ще игнорираш факта, че лентата е само за надясно. Тия дето пък случайно са зад теб и представи си са НАДЯСНО – ще чакат, к‘во пък толкова са се изнервили.

КЛАКСОНЪТ

Има си хора, които обичат да си свиркат, защото не си минал на червено, а те са зад теб и сега им се налага да спрат на кръстовището и да чакат отново да светне зелено. Защото не си тръгнал в същата мили секунда, в която светофарът пресветка от червено на жълто. К‘во се мотаят всички – той човекът БЪРЗА!

АВАРИЙКИТЕ

Някъде (не помня къде, иначе щях да сложа линк) бях чела, че противно на усещането на всички използващи този прийом, пускането на аварийките не разрешава паркирането на непозволено място, по средата на улицата, където ви падне, пред магазина само за две минути, още по-малко на вход/изход за паркинг.

Пригответе се - ще направя сензационно откритие – краката, с които натискате газта и спирачката могат да ви отведат до поставената цел дори и да паркирате на ЦЕЛИ 200 метра от нея. Знам, че това е ново за голяма част от градските обитатели, но си струва да се опита. Даже веднъж четох в една древна книга, която ми попадна съвсем случайно (да не си помислите, че чета по принцип) при ремонта на апартамента на баба и дядо, че хората от едно време са ходили по 2-3 километра на ден и това им се отразявало благоприятно. Все пак не рискувайте с толкова много, защото преексплоатирането на крайниците може да има и неприятни последствия, но до 200-300 метра – не би трябвало да е проблем.

ПАРКОМЕСТАТА

Факт – градовете са пренаселени. Втори факт – налага ни се да живеем в мир с тази обстановка. Трети факт – парко местата не достигат. Тогава защо АДЖЕБА ще си спреш малкото Пежо 206 на цели две места, бе човек. Не ти ли хрумна докато се паркираше, че може би още някой ще да поиска да спре и да остави колата си. Недоумявам как е възможно да си толкова дебелокож, незаинтересован, непукист, прост и нахален едновременно. Неочаквано добра комбинация.

При търсенето на паркомясто произтича и друг вид простащина – паркирането на тротоара/ в градинката. Дори няма да го коментирам. Мисля, че шофьорите, които постъпват така са достатъчно необразовани и няма как да са били социализирани в училище и да могат да четата – за това едва ли ще попаднат на този така елитарен текст.

ЛОКВИ

Като си говорим за факти – живеем на доста кално място пълно с локви, а на места извиращи по незнайни канализационни пътища, дори когато не е валяло със седмици. Това не е оправдание да минеш с бясна скорост през насъбралата се вода и да окъпеш пешеходците. И ако си мислиш, че така изглеждаш важен или непукист – то си много зле, чуек. Не мога да ти помогна.

В повечето случаи приемам, че е въпрос на неумение да се взимат решения и да се шофира едновременно. Решения като например да се намали скоростта навреме, за да не опръскаме хората на тротоара. Трудни решения за вземане и още по-трудни за изпълнение.

БАКШИШИТЕ

Е, те са една изключително неприятна част от градското шофиране и най-нетолерантните и груби водачи на пътя. Повече дори и от шофьорите с регистрация „Е“, за които мисля да отделя специален пост. Жълтите коли са ме засичали толкова много на пътя, че заради тази повсеместна наглост и простащина лично аз не ползвам техните услуги вече повече от година и половина. Големият град предлага опции за тяхната замяна като Drink ‘n Drive и Uber, а аз лично от чист инат предпочитам да ме настъпят 6 пъти (точно толкова беше при последното ми возене) в 280 отколкото да подкрепя финансово бакшиш. Лошото е, че дори и да не ги ползваш – пак караш с тях на пътя. Решение – за сега няма.

ВЛАЧЕНЕТО по пътя

Да, възможно е да търсиш определен адрес, пресечка, парко място, да говориш по телефона, да пишеш смс или да имаш някаква дори още по-маловажна причина да караш супер бавно – но това забавя целия трафик. Здравей – ето ти една новина – не живееш сам, движи се с останалия трафик и покажи на научните изследователи, че българинът също е социално животно, защото те отдавна имат съмнения, че е само второто.

Ако все пак трафикът много те изморява и си решил да се движиш с 32 км/ч максимална скорост – прибери се моля ти се в дясната лента. Дори и да завиваш – ако това не е след 30 до 50 метра нямаш основание да спираш цялата колона, разглеждайки забележителностите. Все пак всички останали държат да стигнат до крайната цел на дестинацията си. Днес.

Stay FIT! Лятото е по-близо, отколкото си мислите

Забелязала съм през годините, че „празничните килограми“, които си мислим, че ще си отидат след напоителните декември и януари си остават част от нашата осанка докато не ни обземе тотална паника, осъзнавайки, че дори комфортните ни everyday джинси започват да отесняват. И защото съм сигурна, че всяка една жена се е подлагала на мъчителни диети в последния момент, така както знам (от опит, разбира се), че само гузната съвест не е достатъчен мотиватор за мечтаното бикини тяло, предлагам на вашето внимание няколко навика, които да изградим, благодарение на технологиите и заедно с тях да работим в посока на личното си самочувствие.

Движението е здраве – запазете час за него в календара

Дали ще карате колело след работа, ще тичате в парка, ще научавате нови хорA от нашия фолклор или ще се отдадете на плуване и пилатес, каквото и да изберете – вкарайте си часовете за посещение в работния календар (на лаптопа, телефона, таблета). Така съзнателно ще се настроите, че тази работа е част от задълженията ви и е по-малко вероятно да забравите за записания час и да се заседите пред телевизора с любимия сериал и пуканки с масло.

Не случайно ползвате УМЕН телефон

Независимо дали ползвате смартфон с Android или iOs има няколко приложения, които ще ви помогнат да следите дневния си прием на калории и дори ще направят подходящ хранителен режим според вашите навици и вкусови предпочитания.

Calorie Counter – My FitnessPal например е абсолютно безплатно приложение, което ще ви преведе през дебрите на полезното меню и всичко това докато пътувате сутрин до работа с метрото или чакате в задръстването. Лесно е и удобно и на практика, истината е, че резултатите са много впечатляващи, когато човек види какво количество калории може да погълне без дори да подозира. Да, кашуто е много полезно сурово, но е възможно да изяждате 1500 калории от него на ден ей така между другото.

 Много приложения ни помагат да следим колко крачки сме направили днес и какви калории сме изгорили докато вършим ежедневните си задължения или отиваме на среща с приятелка. Също действат мотивиращо да изразходваме повече енергия крачейки, и напук на застояването на офисния стол. На практика това приложение замени популярните между офис средите преди години педометри. Недостатък е че хаби батерията на телефона малко по-бързо.

Понеже обичаме аксесоарите

За тези, които са готови да инвестират малко повече пазарът предлага т.нар. фитнес гривни. Разбира се функционалността им се различава, но базисно всички те отмерват активността на човека, който я носи, следят пулса ни при по-натоварени тренировки. Голяма част от гривните, които се носят на ръката като хай-тек аксесоар, могат да се свързват със смартфона, и по този начин да обменят информация за цялостния режим, който спазвате. Така ще следите кои са най-активните ви дни и ще може да изградите режим, който най-добре да балансира вашето ежедневие. Но внимавайте, защото по-базовите модели ще ви лишат от информация за изкачване на стъпала, сърдечен ритъм и други глезотийки.

Иновативното при една от представителките на фитнес гривните – Jawbone е, че следи съня и неговото качество. Също така може да се свързва през Bluetooth към телефона и да обменя информация в реално време за действията, които ви водят към по-здравословен начин на живот. 

Успех!

P.S. Материалът е публикуван в списание Жената Днес! 

Антология на магистралния шофьор или най-неприятни навици на най-скоростните пътни участъци

Веднага след като написах заглавието открих, че в него е вероятно да има фактологическа неточност, тъй като преди няколко дни на околовръстното се движех със 100 в средната лента, и отдясно ме изпревариха с около 130, а от ляво с поне 160. За сведение – в неделя (22 февруари) на Тракия – лявата лента се движеше със 130, а дясната със 120 – та може би магистралите у нас съвсем не са най-скоростните пътища. Но това е малко off topic, както се казва. Сега да продължим с дразнещите типажи, кофти навиците и липсата на тотално усещане, че е малко вероятно да си един единствен самотен ездач на цялата магистрала и може би е редно да се съобразяваш и с останалите.

Имам приятел, който твърди, че всеки може да се прави на луд, колкото си иска, стига да не пречи на останалите, и аз до някъде споделям това мнение. За това и ето КОИ най-много „пречат“ на пътя.

Жената с Micra-та

Моделът е нарицателен за малка кифленска количка. В нея обикновено жената НЕ шофира, а по-скоро изпитва голямо неудобство от преживяването, съдейки по това, че воланът е почти опрян в гърдите й и/или главата й е над него, и/или ръцете на волана вместо 2 без 10 са заковали твърдо на 12. Но истината е, че този дискомфорт изобщо не пречи на останалите водачи. Това, което пречи е, че ВОДАЧКАТА се чувства много комфортно в лявата лента със 100 (при ограничение 140). Там няма много движение, отпред на пътя е свободно и явно по-малко стресово за нея. Не и за този, който иска да я изпревари. Ако си зад нея и искаш да се възползваш от възможността да караш с позволената максимална скорост, можеш да мигаш с дългите като луд (няма да помогне – тя не ползва огледалата при дълъг път), да свиркаш (няма да разбере, че е за нея), да се долепиш до нея (изобщо няма да отрази, съществуването ти) да пееш тиролски песни в знак на отчаяние, да си гризеш ноктите до несвяст, да си блъскаш главата в таблото, да цвилиш и риташ – едновременно – НИЩО НЯМА ДА ПОМОГНЕ. Ако съдбата е благосклонна – дясната лента ще се изпразни и ще можеш да нарушиш закона за изпреварване по пътищата. Ако не – обречен си. Свали стъклото и разгледай хубавата природа на KLETA MAJKA BYLGARIQ.

Темпо(А)матьорът

Признавам си, че не съм голям фен на темпомата a.k.a. автопилот. Но това, което ме дразни в някои негови любители е когато решат да изпреварват, без да чувстват необходимост да подадат повече газ от зададената. Къде е проблемът? Неписано правило е, че когато изпреварваш не трябва да засичаш колоната която изпреварваш – или с други думи – колата която задминаваш не трябва да бие спирачки, защото докато ти се мотаеш тя вече е настигнала тази пред нея, но не може да се изнесе да изпревари, защото ти не се интересуваш от този факт. В повечето случаи  Темпо(А)матьорът си задава една средна скорост, която го устройва – примерно 135 и тежко на всички, които карат със 130 и се надяват да доживеят това изпреварване.

Къси-дълги

По принцип нямам нищо против някой да ти примига с дългите. На всеки му се случва да се разсее. На мен също доста често, возейки две деца и  куче. Но този персонаж е спечелил специалното ми внимание, защото обикновено не е с най-бързото возило, но пък му е първото след татьовата вектра, “СПОРТНО” и вероятно водачът едвам УДЪРЖА конете и МОЩТА на това BMW 318 TDS. И тъй като е усетил, че вече лети :))), започва да ти мига от едни километри все едно няма да му отнеме 10 минути да те настигне.. и то ако не си решил да бързаш де ;).

Чешитът в лявата лента

Ей този ми е любим. Решава, че поради някаква причина ще се движи в лявата лента със 110 вместо с максималната разрешена и спира колоната на бързащите. И не мърда. Много добре вижда, че си му мигнал и много добре осъзнава, че може да се прибере в дясно… но вместо това си остава застопорен в ляво и ако реши дори, че много го дразниш – натиска рязко спирачката, за да провери дали внимаваш. Решението – сещате ли за онази песен на Контрол -  „Удряй с лопата където свариш…“

Фалшивият ксенон

Ето това може да те накара да търсиш извора на светлината… а ако се случи на дълъг път зад теб – да ти се иска да се подложиш на лоботомия – все пак да ти пускат ток в мозъка би било къде къде по-хуманно отколкото това да ти боде очите.

Любителите на филма 50 нюанса синьо са много и са навсякъде. 

Наистина хора, ако ще правите нещо – направете го както трябва – не с някакви крушки от китайския сайт дето са ви излезли БЕЗ ПАРИ НАПРАВО.  Не нужно за ваше удобство – всички останали да страдат и репликата: „Аз съм си ги сложил, защото пътувам много и искам да виждам, никак ама никак не ви оправдава.“ И когато ви примигваме насреща е, защото ни заслепявате, кретени, а не за да ни светнете с дългите и да ни демонстрирате как генерирате достатъчно светлина, че да омаловажите яркостта на витлеемската звезда.

Любителят на дългите

Това са специална категория наглеци, които в 5 без 15 независимо от атмосферните условия си включват дългите и карат така през целия път. Удобно е и виждат всичко. Още повече – не ги сменят с къси дори и след като са достигнали населеното място.

Докато се разминавам с тях – винаги си представям как някой луд се е докопал до фадрома и ГАЗИИИИИИИИИ!

В тази графа слагам и всички, които поради някакви си свои съображения отказват да си настроят фаровете и насреща те заслепяват, защото единият е дълъг, а другият е само габарит  или десният свети в космоса, за да може да изпиташ направо  максимален дискомфорт от разминаването.

Все пак и другата крайност не е ОК – да си перкаш в 9 вечерта на магистралата без никакви фарове. Внимание – знайте, че ако пушенето може да ви убие, то изключените фарове по тъмно водят до сигурна смърт на пътя. Не знам тези водачи колко риба изяждат за да си светят в тъмното, но явно не достатъчно. 

Абсолютният самоубиец

Завършвам с онази специална порода ментално обременени, които са абсолютно убедени, че всички се състезават с тях, всеки им пили гуми и им се ПРАВИ докато ги изпреварва.

Лудостта на този индивид се задейства при виждане на ляв мигач в огледалото. Ефектът е същият като да развееш червения плащ на разгонен бесен бик. Той на момента подава газ и започва да се щура по лентите. Да изпреварва през аварийната – от ляво от дясно… ако може и в насрещното – ще те гони до дупка и ще намалява предизвикателно, за да се дръпнете само и само да докаже, че Nobody gonna take my car

I'm gonna race it to the ground
Nobody gonna beat my car
It's gonna break the speed of sound

Ooh it's a killing machine
It's got everything
Like a driving power big fat tires
And everything

I love it and I need it, I bleed it
Yeah, it's a wild hurricane
Alright, hold tight
I'm a highway star

Що така обидих Purple направо не знам.

Идват почивни дни и знам, че ще пътувате на някъде – пожелавам ви по-малко срещи с близкия вид, описан по-горе :).

  

Техниката се прецаква? И още как!

2015-та година се характеризира с много неща, но едно от тях е, че е годината на (черната) овца в китайския календар и има съвпадение на цели 3 петък 13-ти. :) Това може и да е голяма грозна и нещастна поличба за по-суеверната част от населението, но за скептици в тежка форма на сарказмено безприличие като мен – това е още една форма на изразяване на нещастието на нещастните.

Но в чест на това съвпадение реших да ви разкажа за 5-те най-досадни технически „случки“, които са ми се случвали. Радвай се народе на моето нещастие! :)

5. Приспал си и двете тасманийски дяволчета а.к.а. твоите наследници с някакви кански мъки. И вместо да изпиеш две големи на екс, за да притъпиш все още чутовния тропот в главата си от детски копитца, решаваш да изгледаш последния епизод на Elementary на лаптопа. Да, ама не откриваш зарядното. Да, ама след като се сетиш къде, разбираш, че купчината със свиркащи колички над него може да развали блаженството на тишината и отказваш да го изровиш. Да, ама като го пуснеш виждаш, че децата са гледали „таралежи и котки приятели“ в YouTube и после не са го спрели и имаш само 20 % батерия. Да, ама ти все пак си оптимист и започваш да гледаш с надеждата, че ще издържи някакви си 38 минути. Да, ама лаптопът загасва точно преди да разбереш, че попът е убиецът. Заспиването после е супер трудно – колебанието какво щеше да стане и ще се вземат ли главните герои… а бе, неприятна история…

4. Знаете ли кой е най-често задаваният въпрос, който получавам откакто имам този блог? Има ли смисъл да си купувам отделно устройство за навигация след като имам GPS на смартфона. И ето защо винаги казвам – ИМА СМИСЪЛ! ГОЛЯМ СМИСЪЛ. По принцип аз ползвам отделно устройство и много ама много рядко ми се налага да стигна до безумно странно местенце, използвайки навигацията на телефона (ползвам Sygic и от всички експерименти с други – няма да го заменя за нищо на света. Платен е, но си струва). И ето го този редкия момент, в който си попаднал в безкрайния каламбур на еднопосочните улички в Пловдив, например, и колкото си паникьосан, защото 96% от хората не дават мигачи, а ти все пак докато караш, гледаш и там в боба дето си го хвърлил, на къде ще завият, и хоп, аха да хванеш твоята пресечка заветна и изведнъж някой ти звъни да те пита „Кво праиш чуек“… WTF! Навигацията спира, за да приемеш и обаждането и вече си пропуснал точката на завиване. Сега трябва обиколя още веднъж безумния квартал, заради това звънене. Честно, този номер ми се случва абсолютно всеки път, когато ползвам GPS-a на телефона. Досадничко!

3. SAAB-ът отказа да запали! В най-голямата жега. На най-тесния паркинг. Докато бързах за среща с клиент! От който очаквах голяма поръчка. От която щях да изкарам не лоши пари. Единственото позитивно беше, че поне бях с ръчкомата, защото ако се беше случило с автоматика, щях да имам близка среща с хората от третия вид a.k.a. пътна помощ. А и не бях сама де… Оправихме се някакси с бутане. Между другото никога не съм си мислила, че толкова хора ще се отзоват да бутат и помагат, когато се наложи. Хубавото е, че се отзоваха. Лошото е, че ме разконспирираха, че не бутам, а само се подпирам. И все пак хубаво беше, че ми обясниха кога точно да пусна съединителя, за да запали колата след мъката на бутането. Лошото, че аз пропуснах момента  и трябваше да се повтори процедурата.  Срамна история. P.S. От паркинга ме таксуваха още 3 лв. за започнат час. Абе животът си е несправедлив и туй то.

2. Позиционирането на навигацията, когато си пешеходец – колкото съм голям фен GPS, когато съм в колата – толкова мразя пешеходните им версии. Преди години заради недоусъвършенствано позициониране обикалях малките улички в Париж в търсене на хотела в *Б*С* студа, гарниран със стачка на обществения транспорт и невъзможността да се придвижиш с такси… А съвсем на скоро Navigon ме въртя като ненормален (не, всъщност ненормалната бях аз да го следвам сляпо) из Щутгарт. Нон стоп ми сочеше да вървя на североизток – но пусто невежество – не носех скаутска екипировка, компас и телескоп да открия звездите... и макар да изядох едни гъби и да облизах мъха по няколкото

дървета по пътя – това изобщо не ми помогна да открия посоката. Ами то така става като използваш часовете по ориентиране, за да пушиш в храсталака тайно с момчетата с горния клас.

1. Батерията на телефона ми падна, точно когато звънях, че бравата на банята се е счупила и съм останала затворена отвътре.  Да, доста грозен и груб номер от страна на телефона. Прекарах само 4 часа заключена заради него. С право оглави класацията.

Разбира се, има един куп други неща които ме изнервят непрекъснато, но съм ги приела като част от ежедневието – непрестанното ъпдейтване на Adobe Acrobat… кой сварва да пише толкова версии за бога!? Новата версия на SKYPE – как от нещо работещо се получи тая скупщина бъгове – вероятно и самият чичо Бил не може да прозре… Фактът, че Chrome възприема всеки нов таб като отделен процес и спира тока на процесора ми… А и приложението, към което е насочена по-голямата част от хейта ми тия дни – CANVA – прочетох колко е удобно за правене на колажи. Тоя, който го препоръча (няма да кажа кой е) трябва да има някакво странно садистично чувство за хумор и/или нерви като корабни въжета – ТОВА Е НАЙ-БЕЗУМНО БАВНОТО И БЕЗУМНО НЕУДОБНО ПРИЛОЖЕНИЕ ЗА МАКЕТИ. Съвет, ако решите да препоръчвате нещо на хората – пробвайте го първо бе, да му се не види.

И тук смирено ви благодаря, че прочетохте днешната доза хейт. Някой ден ще напиша нещо позитивно за цветя рози и напъпили пролетни пъпки. Но не днес :)